С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Гретхен Рубин: Парите като средство за достигане и ползване на властта

Гретхен Рубин: Парите като средство за достигане и ползване на властта

Гретхен Рубин: Парите в служба на властта и нейното използване

Публикуваме разсъждения на Гретхен Рубин за влиянието на парите върху политиката, за паричните инструменти, чрез които се придобива власт и се използва нейната сила. „Ако виждате приложението на парите си като средство за достигане на властта, за която си мечтаете, значи истинското ви желание е властта. В случая парите са второстепенен фактор – освен като източник на власт.

Парите ви предоставят и власт над другите. Най-очевидната форма на власт в случая е, че парите ви предоставят възможността да избирате къде да ги харчите. Решавате например да финансирате една прохождаща компания или да платите разходите по едно съдебно дело и ето че това ваше решение променя целия свят (или поне вашето ъгълче от него). Милиардерът Джордж Сорос използва средствата си, за да влияе върху политиката на правителствата по света, като финансира проекти в подкрепа на демокрацията. Възможно е да си купите власт пряко. Политическата власт се купува, като финансирате собствена кампания – помислете си колко политици в последно време се издигнаха, купувайки собствените си кампании!

Стивън Форбс очевидно нямаше нищо против да похарчи и последния си цент, за да спечели президентските избори. Дали някогашният изпълнителен директор на „Голдън Сакс” Джон Корзин би стигнал до Сената, ако не се беше лишил от 350 милиона долара от собствената си сметка?!

Ако пък нямате желание да влизате във висшите политически кръгове, можете да си осигурите власт, като субсидирате нечия друга избирателна кампания и по този начин си купите правото да влияяте на бъдещите политически решения. През 1996 г. хората, допринесли с парите си за издигане кандидатите на Демократическата партия в САЩ бяха наградени с учатие в организирани специално за тях прояви – мащабът на въпросните прояви зависеше от мащаба на даренията.

Дарилите от 10 000 до 25 000 хиляди долара бяха поканени на общи вечери с президента. Дарилите от 50 000 до 100 000 долара бяха удостоени с лични вечери със същия. На дарилите по 500 000 хиляди долара беше предоставена възможността да избират между разходка с президентския самолет, игра на голф с Клинтън или преспиване в Белия дом. Следователно колкото повече пари дари човек, толкова повече време с президента си купува – и увеличава възможностите си да се намеси в хиляди решения, както и да събере достатъчно информация за весели случки с величието, които да разказва после на приятелите си.

Един от най-ефективните начини за купуване на обществена власт е правенето на стратегически филантропични дарения. Даряването на подходящи суми на подходящите институции ви осигурява място в Борда на директорите, където бихте могли да участвате във вземането на важни решения, да си бъбрите приятелски с важни клечки, да се наслаждавате на светски приеми и да си виждате физиономията на снимки по вестниците.

rubin 2

Благотворителността е изключително добро лечебно средство за поразклатени репутации – Бил Гейтс успя да предизвика повторно разцъфтяване на репутацията си, като се впусна в благотворителна дейност по време на най-лютите си битки с правителството. Журналистите започнаха да го възхваляват като добър, мил човек, вършещ толкова добрини с богатството си. А той действително вършеше добрини.

Можете да си купите възможност за повлияване на общественото мнение, както направи Рупърт Мърдок, закупувайки вестник „Ню Йорк Пост” и телевизионния канал „Фокс Нюз”... Шумотевицата и престижът, съпътстващи този вид власт, са толкова вълнуващи и неустоими, че иначе разумни и практични бизнесмени са готови да се разделят със значителни суми от богатствата си, само и само да имат думата за човешките идеи.

Не се лъжете, че е задължително да имате лично богатство, за да го използвате за придобиване на власт – достатъчно е само да сте в позиция да контролирате посоката на парите. Независимо дали са богати или бедни, правителствените служители са изключително овластени, защото държат двата основни инструмента за контрол над икономиката – финансирането и събирането на данъци.

Властта на правителствените служители се увеличава от възможността им за безплатен достъп до скъпи ресурси, като например адвокати или PR-информация – нещо, за което техните колеги от частния сектор трябва да си плащат. Дори и непрякото влияние върху потока на парите може да бъде източник на власт.

Макар че обикновено се прикриват под маската на усмивки, шеги и приятелство, хората таят огромно почитание към парите и величието, без да споменаваме действителната власт, която осигуряват парите. Оттук следва, че богатството поражда импулс за „лизане на подметки”, не по-малко силен от този, който събужда властта.

И така, макар да е вярно, че богатите често биват преследвани от хора, които се стремят към достъп до техните пари, също така е вярно, че богатите имат огромно влиние върху блюдолизците. Защото блюдолизците не се ръководят от интереса да изстискват пари за самите себе си – единственото, което подобни хора искат, е, да изразят почитта си към човека, персонифициращ властта на парите.

Уилям Текери пише в „Панаир на суетата”: „Хората от Панаира на суетата притежават вроден нюх за надушване на богатите и веднага се прилепват към тях. Щом и най-простичките хора са предразположени да наблюдават с умиление символите на просперитета (защото аз предизвиквам всеки член на британското общество да си признае дали в понятието „БОГАТСТВО” няма нещо едновременно смразяващо и удовлетворяващо! А и вие – кажете как ще реагирате, ако разберете, че човекът на масата до вас има половин милион, няма ли да го изгледате с по-различно око?!).

Та щом и най-непретенциозните гледат благосклонно на парите, представете си какво са те за драпащите за светски изяви! Техните чувства веднага се стресват и скачат на крака, за да приветстват парите.”

Откъси от „Власт, пари, слава, секс – начин на употреба” – Гретхен Рубин;

Кръгозор, София, 2003 година;

Снимки: nytimes.com; ucsandiegoextension.wordpress.com;