С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Проф. Георги Фотев: Смисълът на толерантността

Проф. Георги Фотев: Смисълът на толерантността

Що е толерантност в европейски смисъл на понятието?

Толерантността е сред ярките социални ценности в най-новата констелация от европейски ценности. Освен качеството на живота, толерантността прави Европейския съюз привлекателен за пришълци от различни краища на света. В други големи части на света тази социална ценност е непозната или не е зачитана. За толерантността няма място там, където господства принудата, несвободата и човекът не е самоценност и самоцел. Но общо взето картината на нашето самотно човечество е тревожна в изглеждащия все по-безсмислен ход на световните събития. Може би глобализацията, която не се ръководи от върховни ценности и финални цели хвърля сянката на губещия се смисъл. И се шири безразличие към не своите, което е смъртоносно за толерантността.

Европейският съюз е роден от последната надежда на Европа.Той е безпрецедентна в историята на човечеството политическа, духовна и икономическа форма на съвместен живот. Съюзът  е различен от познатите форми на държавност. ЕС не е империя, колониална система, национална или многонационална/федеративна държава.Това  е нова обществено-историческа парадигма, която предстои да се доказва. Сред фундаменталните социални ценности на ЕС е толерантността, която има осево значение и без която мотото „Единство в многообразието“ е куха фраза. През последните години обаче се случиха събития, които разклащат основни принципи и ценности.

В Европа и специално в ЕС се усилват безпокойствата, тревогите и страховете не толкова ЗА, а ОТ толерантността, която сме свикнали да смятаме за наша ръководна и отличителна ценност. Мултикултурализмът се проваля заедно с буксуващата (безплодна) интеграцията на нарастващи по мащаби гета от пришълци, които си остават враждебните други. Напоследък се изтъква, че емигрантите и натурализиралите се в съвкупност не са пропорционално чак толкова много.

Въпросът обаче не е в пропорциите.Кардиналният въпрос е друг. На признаването от едната страна, се отговаря с непризнаване и самозатваряне (културно, езиково, светогледно и т.н.) от другата страна. Гетата нарастват и се оформят паралелни враждебни светове. Европейската идеологията и нагласа на толерантност, след непоносимо горчиви лудости на нетолерантност от историческото минало, изглежда се провалят.

Изправени сме пред арогантно отричане на толерантността от не толкова големи, но шумни кръгове, а в някои европейски страни въпросните среди не са вече маргинални. Не върви да  си затваряме очите. За съжаление голямото мълчаливо мнозинство е срамежливо да изрази колебанията си и дори ценностната си обърканост по въпроса за практикуваната толерантност. Ето някои от серийно произвежданите болезнени въпроси. Не е ли толерантността опаковка на слабост, нерешителност, безотговорност? Не прикрива ли толерантността, с която се кичим, нашия социален и екзистенциален упадък (нов декаданс на Европа)?

Дали обезценяването на толерантността не е функция на най-опасното от всички опасни състояния в човешкия свят - безразличието?  Или мълчаливото мнозинство се страхува от изговарянето на „спасителната алтернатива”. Нима алтернативата е нетолерантността? Това е проблемът над всички проблеми на мълчаливото, засега, все още мнозинство.

Няма лесно решение. Няма  място за лекомислие. Трябва да сме наясно с понятието нетолерантност. Защото всяко понятие в главите на хората е най-вероятно действие днес, през нощта по никое време, утре. Ние, европейците, сме преживели нетолерантността във всичките ú разновидности и варианти – от всекидневието до невъобразимо чудовищните мащаби на изтребление, угнетяване и жестокост. Ние сме преживели и симфонията на мира като благото в този свят. Това не са фантазии. И да се надяваме, че не сме  склонни вече да вземаме прибързани решения на-две-на-три. Добре. Но дългото мислене е болест. Европейският ирационалист и интуитивист казва, че мисленето изобщо е болест.

Ребром поставеният въпрос е: Що е толерантност в европейски смисъл на понятието? Нашият европейски проблем днес е, че не сме достатъчно неясно с това понятие. (По такива въпроси е невъзможна пълна яснота). Важно е да се знае откъде произтичат и какъв е характерът на разногласията и криво-разбиранията. В Европейския съюз не сме се опознали едни други. Различията между нациите, етническите и т.н. общности пораждат латентни напрежения.

Липсва  единодушие в една отделна страна между етнически, социални, културни и т.н. групи и кръгове. Но какъв кошмар би настъпил в обществото на пълното единодушие?!. Общество  от ангели, по израза на Хайек, би било непоносимо за хората от плът и кръв. Ние сме човешки същества и сме несъвършени. Едни са повече, други са по-малко несъвършени. Едни са повече, други са по-малко грешни, но няма безгрешни. Ако в обществото, малко или голямо, в общност каквато и да е тя, хората са наясно, че няма безгрешни, това е много добре.

europa 2018
По стъпките на смисъла на толерантността - да приемем несъвършенствата и различията помежду си

Всичко прекрасно в човешкия живот възниква в съвместния живот, но не без противоречия. Друг път към човешкото щастие, освен да приемем различията помежду си и несъвършенствата на ближните няма. Като сме осъзнали, че всеки от нас е несъвършен и имаме стремежи за малко по-добър живот, ние сме по стъпките на смисъла на толерантността.

Най-дълбокият и непреходен смисъл на толерантността е възвестен на човечеството в Проповедта на планината. Исус отменя закона от стария завет: „око за око, и зъб за зъб”. Изумителен  е Новият завет. „Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата”. Плесницата от дясната страна е несправедлива. Плесницата от другата страна напомня за несправедливостите, които човек е нанесъл на други. Слушателите на Проповедта са знаели какво е плесницата от дясната страна и какво означава тази от другата страна.

Христос не проповядва избора на малодушие или това, което в модерните времена наричаме конформизъм. Не става дума за липса на лично достойнство, чест, за  безропотност и т.н. Отмъщението е в орбитата на омразата. Така е. Омразата е разрушителна на първо място за този, който я изпитва към другия. Злото тържествува. В омразата си човек се подчинява на злото. Непротивенето на злото не означава приемане на злото. Не означава подчиняване на злото. Такава представя няма нищо общо с Проповедта на планината. Смисълът на толерантността  надмогва фактите.

Християнството определя облика на европейското човечество. Без него не можем да си представи уникалната духовна форма на Европа и типично европейския начин на обществен живот. Толерантността като фундаментална европейска социална ценност получава непреходния си и дълбок смисъл от изречението в Проповедта на планината. В нашето европейско разбиране толерантността не е малодушие, не е отказ от чест и достойнство, безпринципност, страхливост и т.н. Объркването през последните години в Европейския съюз е резултат от забравата на смисъла на формиралата се в модерна Европа толерантност и накърняването на нейната същност.

Смисълът на толерантността произтича от съзнанието за нашата собствена погрешимост и признаването на другия, на различното мнение, правото на свободен избор. Но разбирането на другостта не означава непременно съгласие или отказ от себе си. Плурализмът в политически, социален, културен и пр. смисъл е същностна характеристика на европейския начин на живот, а този принцип е вътрешно свързан с толерантността. Но плурализмът не означава релативизъм без граници и толерантност без граници, което означава да бъде обезценена и лишена от смисъл. Ние, европейците, сме изправени пред необходимостта да се връщаме към автентичната толерантност като социална ценност.

Толерантността е социална ценност, защото тя във всеки случай е свързана със социални отношения между хората, между социални групи и общностни. Нерядко тя се отъждествява с търпимостта, което е неправилно. Толерантността се преживява като някакво неудобство и неприятности. Изтърпяваме несгодите, ръководейки се от убеждението, че смисълът на проявената толерантност стои по-високо от всичко останало. Не би имало нужда от толерантност, ако в социалните отношения няма противоречия. Търпимостта е самоотнасяне (индивидуално или колективно): вместо да предприема мерки да премахна болката я търпя, вместо да работят и припечелят за сносен живот търпят несгоди от недоимък и т.н. Смисълът на толерантността надмогва фактите.

Ние, европейците, сме длъжни да сме наясно и да заявим открито, че толерантност без реципрочно отношение е подвъпросна, защото заплашва други основни ценности и се налага сериозно рефлексивно дефиниране на жизнената ситуация. Ако вместо признателност и благодарност се отвръща с безразличие, неблагодарност или агресия, дори с тероризъм, има проблеми, които би трябвало да се изведат на преден план. Злоупотребите с толерантността най-често се подхранват от фалшиви представи, че тя е проява на слабост. Границата на толерантността е това, което би я взривило и лишило от смисъл. Когато си отваряме границите, не трябва да си приспиваме ума.

Ценностите и на първо място социалните ценности се въплътяват в норми. Въплъщаването на социални ценности в норми е тяхна институционализация. В модерните общества толерантността се институционализира и нетолерантното поведение се санкционира по определени начини и установени механизми. Отношението към институциите не може да не е сериозно. Институциите са въплъщение на обществения консенсус.

Макар че всяка институция е надиндивидуална, обществото, възприело толерантността като своя основополагаща ценност, залага човешко отношение към всеки свой член, към човека от плът и кръв като самоцел и самоценност. Такъв е смисълът на толерантността. Хуманизмът е смисловият хоризонт на толерантността. Понякога смисълът се постига чрез парадокси. Не трябва да се боим от парадоксалните социални факти.

Проф. Георги Фотев е почетен професор на Нов български университет и директор на Центъра за изучаване на европейските ценности при НБУ.