С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Виолета Цолова: Илюзията и денят – нови и не/нови стихове

Виолета Цолова: Илюзията и денят – нови и не/нови стихове

Стихове на поетесата Виолета Цолова

Поетесата Виолета Цолова е автор на стихосбирките „Отлитащите думи” (1990), „С мълчанието разговарям” (1997), „На върха на погледа” (2009), „Слънчоглед в сянката” (2012). Превела е от английски „Зима в утрото” на Янина Бауман (2003). Виолета Цолова е публикувала свои стихове в литературни издания като „Пламък”, „Литературен фронт”, „Литературен форум”. Публикуваме наниз от стихове на поетесата Виолета Цолова от нейната стихосбирка „Илюзията и денят”:

ОЧАКВАНЕ II

Кракът на историята се премести с една стъпка напред – после другият … никой не видя къде отлетя душата на мравката.  

ПРЕХОД

1. Не е за вярване! Достигнахме плода на свойта вяра. С пелин на устните в казана на деня, където съчки са омразата и любовта, се пържим още в страх, или с отчаяни усилия пълзим по склона на живота и се сриваме назад. Да бъдем някак … пак да бъдем … да бъдем други … от утре си обещаваме, но без началото да помним и без историята да ни избоде очите. Залъгваме се – всичко ще започнем отначало, ще видиш, Господи, макар че нашите сърца се вкаменяват пред твоя зов, не сме виновни ние, а палачът, преобразен в мъгла да скрива от очите ни това, което ни убягва, и без вина виновни не заспиваме до първата зора. Но да си виждал някъде егоцентрик, обърнал поглед към безкрая.

2. Площадът е прегънат като жлъчка И жлъчната отрова в него сипе ярост /произвеждахме си я най-дълго и пълни са хамбарите ни с нея/ … И лъганият, и пияният с надежди – до босия, и голия до слепия. Но ти къде си, опрощаващ всичко, в чия душа или вселенски ъгъл? Очакваш яростта ни да премине, да се свърши … Нали не искаш да ни видиш роби, затрупани с безличие, удавени в безверие към всичко и пак със тези ли, чиито камшици плющяха върху гърбовете ни превити. Не искаш да ни учиш на учение, което ни прави тор на чужда нива, плете ни примка, да се гърчим в нея – оказа се на практика, че моята любов към моя враг ме доубива.  

ОЧАКВАНЕ III

Всяка молитва изпращаше по един поглед в невидимото. Поглед след поглед – изпрати очите си. Кога ще се върнат?  

АКО ИМАШ

Ако имаш пръст в доброто, очаквай добро, ако не, приготви се за гибел. Кажете ми: кой успя пред смъртта да открие път спокоен и ведър за своята майка и кой я видя в последния миг с усмивка на бледите устни? Което е тръгнало вече да става, ще стане, но защо с такава мащабност над главите ни бедни. Кой е прихлупил космични размери и ние под тяхната каска се гърчим? Неизвестен синдром градовете предлагат, а селата се влачат бръшлянови още, но и там ще проникне. Земният път продължава в идея – по нея вървим неотклонно. Ала няма да свърши света, ако оставим земята век под зелените мъдри дървета за мъничко топло начало.

Източник: Виолета Цолова, „Илюзията и денят - нови и не/нови стихове”,

издателство „Литературен форум”, София 2019;


Казимир Малевич „Черен квадрат и червен квадрат”;