Интервю на Анджей Вайда за чудовищното престъпление в Катинската гора

Интервю на Анджей Вайда за списание „Профил”

Публикуваме едно затрогващо интервю на известния полски режисьор Анджей Вайда пред австрийското списание „Профил”. Анджей Вайда споделя размислите си за трагичните събития - чудовищните разстрели на 22 хиляди полски офицери и интелектуалци в Катинската гора през 1940 година.

Въпрос на „Профил”: През 2007 година създадохте филм за клането в Катин. Как се почувствахте, когато узнахте, че 70 години по-късно там е катастрофирал самолет с висши полски политици, армейски шефове, дипломати и близки на жертвите?

Анджей Вайда: Това е една страшна трагедия за всички поляци. Трябва да научим всичко за причините на катастрофата – дали е бил технически недостатък, грешка на пилота или нещо друго. Тук не може да има никакви неясноти.

В Интернет са изложени груби конспиративни теории във връзка с този случай.

Не искам да създавам никаква връзка между историческото събитие и сегашното нещастие. Един самолет може да падне навсякъде. Престъплението в Катин е единствено по рода си и е било извършено без какъвто и да е прецедент в историята. Впрочем военнопленници не са убивани, в Хитлерова Германия също.

В Маутхаузен са убити много руски войници.

Имам предвид полските военнопленници, които са затворени от нацистите. Повечето от тях са останали живи. Престъплението в Катин се основава на един единствен подпис на Сталин. 22 хиляди полски офицери и интелектуалци са систематично избити от съветските тайни служби НКВД (Народный комиссариат внутренних дел - Народен комисариат на вътрешните работи) през 1940 година. С това Сталин е искал да си улесни победата в Полша, като е споделял разбирането, че това е правилна мярка. Защото от тези хора той е очаквал най-силната съпротива срещу комунистическото господство.

И никой в Централния комитет на съветската комунистическа партия (КПСС) не се е осмелил да противоречи на Сталин?

Не, напротив. На документа, който разпорежда клането, се намират всички подписи. Документът е написан от шефа на тайните служби Лаврентий Берия, който идва с предложението при Сталин.

До наши дни нито един от съветските командващи или участници от отрядите, които извършват разстрелите, не е изправен пред съд?

Да, вярно е. Но от тогавашните властимащи днес никой вече не е жив.

А тези, които са извършвали разстрелите?

Малко по-късно всички те са избити, за да се заличат следите. Сталин е искал да припише това престъпление на германците. Но през 1940 година там е била само съветската тайна служба НКВД. Едва от 1941 г. Вермахтът се придвижва към Русия. Масовите гробове са открити през 1943 година.

Както показвате в края във Вашия филм „Катин”, при почти непоносимите сцени на разстрелване са използвани немски пистолети с немски муниции.

Да, това е трябвало да представи доказателства за извършителство от германците. Но хората на НКВД са използвали немски пистолети „Валтер” също и затова, защото в техническо отношение при такива масови разстрели те са правели най-малко засечки. Съветите дори се опитаха да предизвикат разглеждане на престъплението по време на Нюрнбергския процес, но това не им се удаде. Защото имаше немски офицери, а също и американски специалисти, които недвусмислено посочиха следите, които водят към съветските извършители. И Сталин отстъпи.

Въпреки че в управляваната от комунисти Полша от 1945 до 1989 г. официално никога не можеше да се говори за съветската вина за престъплението в Катин, всеки поляк знаеше за него.

Да, поляците знаеха кой е извършил престъплението – въпреки цялата комунистическа пропаганда. Това можеше да се установи също и по писмата на пленените полски офицери към близките и роднините. След март 1940 г. изведнъж спира разпращането на повече писма. Когато Вермахтът на Германия намери масовите гробове в Катин, дълго време не се знаеше каква е съдбата на пленниците от другите лагери. Баща ми е убит в едно мазе на НКВД в Харков и е погребан също там.

Как виждате днес отношенията между Русия и Полша? Вашият филмът „Катин” беше излъчен по централната вечерна програма на една руска държавна телевизия.

Моят филм показа на руските зрители това, което не са виждали никога преди, а именно, как наистина са изглеждали престъпленията на Сталин, колко прецизно и преднамерено, и безжалостно са извършвани. Преди самолетната катастрофа в Смоленск никога не съм допускал, че този филм някога ще бъде показан по държавната руска телевизия. Преди това филмът ми не беше прожектиран в нито едно кино в Русия. Да се дава сега по руската телевизия, съвсем ясно е, че това е политическо разпореждане.

Вероятно лично от премиера Владимир Путин.

Приемам това мнение. Иначе едва ли би било възможно.

На оградата на руското посолство във Варшава един поляк бе поставил плакат с надпис: „Благодаря на министър-председателя Путин”.

Разглеждам това като съвсем съзнателен план на Москва. Руското ръководство сега се опитва да уреди окончателно сметките със Сталин. А моят филм предлага добър старт за това. На 9 май в Русия ще се състоят отново тържества за победата по случай края на Втората световна война. И Путин не иска при тези манифестации да се появяват знамена или плакати с образа на Сталин. Той е наредил на кмета на Москва Лужков да забрани всякакви материали с образа на Сталин. Това означава, че той е решен да допусне цялостна критика на съветската система.

Трябва ли да има и жест на извинение от страна на Москва?

Не, не става повече дума за извинение. През 2004 година руснаците ни информираха, че убиването на повече от 20 хиляди поляци е погасено по давност като обикновено престъпление. Но за нас това е военно престъпление, за което няма давност. Ние трябва да наложим разбирането, че всички тайни данни и доказателства за Катин, които се намират в руски архиви, трябва да ни бъдат предоставени. Много се надявам, че сега този път е открит.

Как оценявате ситуацията в Полша след самолетната катастрофа? Удивително спокойно е?

Полша е демокрация. Само страни с тоталитарна система ще бъдат заплашени след такова нещастие. При нас клаузите на конституцията уреждат точно кой ще замества президента или главнокомандващия на армията при такова нещастие. Ние скърбим за жертвите на това ужасно нещастие. Някои от тях дори бяха мои добри приятели.

Вашият следващ филм ще изобразява живота на основателя на „Солидарност” Лех Валенса.

Но той няма да представлява биография на Валенса. Желая по-скоро да покажа какво съставлява неповторимостта на тази личност. Имаме един обикновен работник в корабостроителница, който внезапно става предводител. Това не е обичайна кариера. Началото е една нормална стачка за по-високи заплати. Тогавашните комунистически властимащи започват преговори с един обикновен работник, не със съветници като професор Бронислав Геремек или Тадеуш Мазовецки. Това е интересна тема. И какво се получава от това? Основаването на независимия профсъюз „Солидарност”. Всичко това се е разви така хармонично, сякаш не се състоя при нас в Полша.

В края на краищата тогава от Лех Валенса и неговите съветници започна сгромолясването на комунистическата система.

Да, днес никой няма повече съмнение в това.

Още през 1977 година в своя филм „Мъжът от мрамор” („Железният мъж” в български вариант) Вие влязохте в спор със сталинизма. Виждате ли в сталинизма все още някаква опасност?

Ние знаем все още твърде малко за чудовищния натиск върху творците в областта на културата. Говорих подробно за това и с руски режисьори като Андрей Тарковски. Докато ние, филмовите творци от Полша, можехме да работим почти свободно. Ние можехме дори да снимаме филми в чужбина. Във Франция се проявяваше почти повече интерес за полската история, отколкото в моята страна.

Още веднъж на тема Катин. През 1943 година баща ми като войник от Вермахта е инспектирал ексхумацията на труповете в Катин. През целия си живот не се отърва от тези впечатления.

Ще Ви разкажа една истинска случка, която ми разказаха при издирването на факти за моя филм. Тогава, това означава през 1943 година, един полски капитан работел в търсене на веществени доказателства за установяване на истината в Катин. Немският лекар – полковник, го пита, откога според него трупът лежи в земята. От почти три години, отговаря капитанът. „Откъде знаете това толкова точно?”, пита немският полковник. На което капитанът отговаря: „Знам това толкова точно затова, защото ми беше позволено да следвам в Берлинския университет съдебна медицина при Вас.”

Разговорът с Анджей Вайда води Отмар Лаходински, Варшава

Превод: Господин Тонев; със съкращения от списание „Профил”;

Снимки: film.interia.pl; wyborcza.pl; gym-ag-stefan.att.sch.gr;