С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Разговори на Екерман с Йохан Волфганг фон Гьоте (3 част)

Разговори на Екерман с Йохан Волфганг фон Гьоте (3 част)

Гьоте за революциите, управленските добродетели и младостта (3)

За революциите - Вярно е, че не можех да бъда приятел на Френската революция, защото нейните ужаси бяха твърде близо до мене и ме възмущаваха ежедневно и ежечасно, а нейните благотворни последици тогава още не можеха да се видят... Но аз също така малко бях привърженик и на грубия деспотизъм. Бях също така напълно убеден, че вината за всяка голяма революция не е у народа, а у управляващите. Революциите биха били съвсем невъзможни, ако управляващите всякога постъпват справедливо и бъдат нащрек, за да ги предотвратяват със своевременни подобрения, а не да се противят дотогава, докато необходимото се добие насилствено отдолу.

Но защото мразех революциите, нарекоха ме привърженик на съществуващото. Това определение обаче е твърде двусмислено и аз не желая да го приема. Ако съществуващото е изцяло превъзходно, добро и справедливо, аз не бих имал нищо против него. Но когато наред с многото добро съществува и много лошо, несправедливо и несъвършено, тогава привърженик на съществуващото често би означавало ни повече, ни по-малко от привърженик на остарялото и лошото.

Освен това за една нация може да бъде добро само онова, което произлиза от нейната същност и от собствената и обща потребност без маймунско подражание на друга. Защото, което за даден народ на определено стъпало на развитие може да бъде благотворна храна, за друг може да се окаже отрова. Затова всеки опит да се пренесе някакво чуждестранно нововъведение, необходимостта от което не се корени в дълбоката същност на собствената нация, е глупост и всички замислени по този начин революции ще бъдат без успех.

За необходимите познания и добродетели - „Би било нужно – казах аз – да дойде един втори Спасител, за да ни освободи от строгостта, неприятностите и ужасния гнет на сегашните условия.”

„Ако дойдеше – отговори Гьоте, - втори път биха го разпънали на кръст. Но ние нямаме нужда чак от такова голямо нещо. Ако можеше да се внуши на немците – по образеца на англичаните – по-малко философия и повече деловитост, по-малко теория и повече практика, това би било за нас значително освобождение, за да няма нужда да чакаме височайшото появяване на един втори Христос. Твърде много би могло да се направи отдолу, от народа, чрез училищата и семейното възпитание; твърде много отгоре – чрез управляващите и техните близки помощници.

Така например аз не мога да одобря, гдето се изискват от готвещите се за държавни длъжности толкова много теоретични научни познания, с което младите хора преждевременно се разнебитват телесно и душевно. Когато по-късно постъпят на практическа служба, те притежават огромен запас от философски и научни знания, които съвсем не могат да намерят приложение в ограничения кръг на тяхната професия и трябва да се забравят като непотребни. Напротив, онова, от което най-много имат нужда, те са го загубили: липсва им нужната умствена и телесна енергия, крайно необходими при сериозно навлизане в практическата работа.

И после, нима в живота на един държавен служител, в работата му не са нужни също така любов и доброжелателство? И как може някой да чувства и проявява доброжелателност към другите, ако сам не се чувства добре?

Karl_August_von_Sachsen-Weimar_1757-1828

Способностите на управляващия – Що се отнася до управляването, там му помагаха три неща (Гьоте вижда като образец великия херцог Карл Август - на снимката). Той имаше дарба да разпознава умовете и характерите и да поставя всекиго на мястото му. Това значеше твърде много. После притежаваше още едно качество, което също тъй беше много важно, ако не и по-важно. Беше въодушевен от най-благородно доброжелателство, от най-чисто човеколюбие и с цялата си душа се стремеше към най-доброто.

Той всякога мислеше най-напред за доброто на страната и едва най-подир малко и за себе си. Ръката му беше всякога готова и отворена да се притече на помощ на благородни хора, да помогне за осъществяването на добри замисли. Той притежаваше нещо много божествено. Желаеше да ощастливи цялото човечество. А обичта предизвиква обич и който е обичан, лесно му е да управлява.

И трето: той беше по-голям от своето обкръжение. Между десет гласа, които понякога му идваха за нещо до ушите, той чуваше единадесетия, най-добрия – своя собствен. Чужди нашепвания се плъзгаха покрай него и той не тъй лесно се поддаваше да извърши нещо не княжеско, като отблъскваше всяка съмнителна услуга и биваше предпазлив спрямо препоръчани му негодници. Той навсякъде надникваше сам, преценяваше сам и във всички случаи имаше у самия себе си най-сигурната опора. При това беше мълчалив по природа и действието му следваше думите му.

Наполеон – Помраченията и просветленията на човека правят неговата съдба! Като че ли ни е нужно демонът всеки ден да ни води за ремък и да ни казва какво да правим. Но добрият дух ни изоставя и ние се отпускаме и блуждаем в тъмнина.

В това отношение Наполеон беше юначага! Всякога просветлен, всякога ясен и решителен и всякога с налична достатъчна енергия, за да може тутакси да превърне в дело онова, което е намерил за изгодно и необходимо... За него можеше определено да се каже, че се намира в състояние на непрестанно просветление. Затова и неговата съдба беше така блестяща, каквато светът не бе видял преди него и може би няма да види след него.

Да, да, драги мой, това беше човек юначага, комуто ние не можем да подражаваме...Онова божествено просветление, от което се ражда извънредното, всякога виждаме свързано с младостта и продуктивността, както впрочем и Наполеон беше един от най-продуктивните хора, които някога са живели.

Геният – „Изглежда, че Вие в тоя случай наричате продуктивност онова, което иначе се нарича гений.”

„И двете са твърде близки неща – отговори Гьоте. – Защото какво друго е геният, ако не оная продуктивна сила, която ражда дела, годни да се покажат пред бога и природата, и тъкмо затова са с големи последици и трайност. Всичките творби на Моцарт са от тоя род – в тях е вложена произвеждаща сила, която действа от поколение на поколение и не може така бързо да бъде изчерпана и да изчезне... Лутер беше гений от значителна величина! Той влияе от дълго време и не може да се предвиди броят на дните, когато ще престане да бъде продуктивен в по-нататъшните столетия.

Младостта – Вие обаче сте напълно прав, че най-блестящите подвизи на Наполеон съвпадат с младата му възраст. Това трябва да има някакво значение, щом един човек от неизвестен произход и във време, когато толкова способни хора бяха раздвижени, така се издигна, че на двадесет и седем години стана кумир на нация от тридесет милиона! Да, да, драги мой, човек трябва да бъде млад, за да върши велики дела.

Ако бях владетел, никога не бих поставял на моите първи служби хора, издигнали се само по рождение и старшинство, които на старини бавно и спокойно вървят по утъпкан път – от такива, разбира се, няма много полза. Бих искал да използвам млади люде – но да бъдат способни, въоръжени с прозрение и енергия и заедно с това да притежават най-добра воля и благороден характер...

Кой каквото ще да казва, само подобното може да познае подобното и само владетел, който сам притежава големи способности, ще може да открива и цени големите способности у своите поданици и служители. „Път на талантите!” – бяха познатите думи на Наполеон. И той наистина при избора на своите хора проявяваше особен такт и знаеше да постави на съответното място всяка значителна сила, където тя да се чувства в своята собствена сфера. Поради това той във всички велики начинания в живота си бе обслужван така, както никой друг.

„Разговори с Гьоте”, Йохан Петер Екерман;

Наука и изкуство, София, 1966 годинa;

Снимки: de.wikipedia.org;