Пол Валери – Есета (фрагменти), издателство „Галимар”, 1949 г. (1 част)

Превод на фрагментите от френски език: доц. Гено Генов

Пол Валери (1871-1945) е френски поет, философ и есеист. Освен лирик, представител на символизма, Пол Валери създава многобройни есета на философски, културни, политически и исторически теми. Публикуваме фрагменти на Пол Валери, преведени и подбрани от доц. Гено Генов: ... Реалната същност на историята е да играе роля в самата история.

… Увеличаване на яснотата и точността, нарастване на мощта й – ето тези са същностните характеристики на съвременната история, които аз смятам за основополагащи, тъй като чрез тях тя се стреми да промени самата природа на човека. Считам също, че промяната на живота, на начините му да се охранява, да се разпространява, да влиза в зависимости се превръщат, според мен, в критерии за значимостта на фактите, които трябва да се запомнят и да предизвикат размишления. Това становище налага промяна в оценките за историята и политиката, предизвиква появата на диспропорциите и на непълнотите, на произволните присъствия и отсъствия...

… Европа ще бъде наказана заради нейната политика; ще бъде лишена от виното, бирата и силните алкохолни питиета. И от много други неща. Очевидно е, че Европа се стреми да бъде управлявана от някоя американска комисия. Цялата й политика е насочена в тази посока. Тъй като не знаем как да се разтоварим от нашата история, ние ще се окажем разтоварени от нея от щастливи народи, които нямат никаква или почти никаква история. Това са щастливи народи, които ще ни наложат тяхното щастие...

… Всяка политика включва в себе си (а общо взето не осъзнава, че включва) някаква определена представа за човека и дори някакво мнение за съдбата на човешкия род, някаква завършена метафизична философия, която тръгва от най-грубия сенсуализъм и стига чак до най-дръзката мистика...

…Трябва да се напомни на бързо увеличаващите се нации, че никъде в природата не съществува дърво, което, поставено при най-благоприятни условия – силна светлина, плодородна почва – да може да расте и се разпростира безкрайно...

…Всяка политика се основава на безразличието на по-голямата част от заинтересованите, без която изобщо не е възможна никаква политика...Политиката е била преди всичко изкуство да се попречи на хората да се намесват в това, което е жизненоважно за тяхната участ. През някоя следваща епоха към нея ще бъде прибавено и изкуството да се принуждават хората да решават проблеми, които те не разбират. Този втори принцип се съчетава чудесно с първия...

Резултатът от политическите борби е да се обърка и подправи в ума на хората представата за разреда от важни въпроси и разреда от спешни за решаване въпроси. Това, което е жизнено важно, е скрито зад онова, което си е едно скромно благосъстояние. Онова, което е далечно бъдеще, се скрива зад това, което е близко бъдеще. Това, което е много необходимо, се скрива зад онова, което прави силно впечатление. Това, което е смислено и бавно постижимо, се скрива зад онова, което е възбуждащо страстите.

Всичко, което е политически практично е неизбежно повърхностно. Историкът прави за миналото това, което гледачката на карти върши за бъдещето. Но магьосницата се излага на възможна проверка, историкът - не.

Същността на всяко нещо винаги се осъществява от някакви неизвестни, неразличими и напълно незначителни хора. Ако не бяха те, ако те не бяха такива, нищо нямаше да се осъществи. Ако нищо не се осъществи, те биха загубили най-малко. Важни за постигане на същността, а без значение...

Политиката и свободата се изключват взаимно, защото политиката - това е всъщност господство на идолите... На път съм да направя заключението, че политическата свобода е най-сигурното средство хората да бъдат превърнати в роби, защото се предполага, че принудите произлизат от волята на всички..., че изобщо не може да се противоречи и че този род притеснения и злоупотреби с авторитарно влияние, наложени от власт без лице,  изцяло абстрактна и безлична, действат с безчувствеността, с хладната и неизбежна сила на една механична машина, която от раждането до смъртта превръща живота на всеки индивид в неразличима съставна част от едно трудно обяснимо чудовищно съществуване...

Към гореизложеното добавете: ако държавата е силна, тя ни смазва, ако е слаба, ние загиваме. …Трябва да се признае, че свободата е най-трудното изпитание, което може да се предложи на един народ. Да умеят да бъдат свободни не е поравно раздаден на всички хора дар и би било невъзможно те да бъдат класифицирани според това им умение. Нещо повече: свободата в наше време е и може да бъде, за повечето индивиди, само привидност. Никога най-либералната в същността си и в твърденията си Държава не е налагала такъв строг плен, дефинирала, ограничавала, надзиравала, фасонирала и регистрирала живота на хората.   

... Ние сме роби на създаването, чиито неудобства непрекъснато растат благодарение на средствата, които изобретяваме, за да действаме с все по-голям размах в общо известните сфери на живота. Любителят на високите скорости става неудобен за любителя на високите скорости; същото се случва помежду им и с любителите на високите вълни, с любителите на плажовете и на планините.

Ако се добавят към тези притеснения, възникнали от намесите в нашите удоволствия, ограниченията, които налага на повечето от нас сборът от правилници за всяка трудова дейност, ще открием, че диктатурата всъщност само доизгражда системата от принудителни въздействия и обвързвания, на които съвременните хора, дори в най-свободните в политиката си държави, са повече или по-малко осъзнати  жертви.

Европа изпрати на двете Америки своите послания, съобщаемите творения на нейния интелект, най-позитивното, което тя е открила и, общо взето, всичко, което най-малко се променя при транспортиране и при отдалечаване от необходимите за зараждането му условия. Всъщност, това е една истинска „природна селекция”, която се извърши и извлече от европейския дух и неговите произведения с универсална стойност като същевременно всичко прекалено конвенционално и твърде много свързано с историята й остана в Стария свят.

Не съществува нация по-открита, нито, без съмнение, по-загадъчна от френската; не съществува нация по-достъпна за наблюдение и създаваща впечатлението, че може да бъде опозната отведнъж. Впоследствие обаче всички се убеждават, че не съществува нация с толкова трудно предвидими промени, нация, по-способна бързо да се възстановява и да осъществява неочаквани обрати в поведението си... При французите привидното непостоянство на характера е съпътствано от необичайни издръжливост и гъвкавост.

Към благосклонността и любезността на французите във взаимоотношенията им с другите трябва да се добави и страшният им, винаги буден, критически усет. Франция може би е единствената страна, в която присмехът е играл толкова важна роля в историята й; той е минирал и разрушил  няколко политически режима; достатъчни са само една дума, някое уместно проявено остроумие (а понякога и твърде уместно), за да разрушат на часа мощта на някоя влиятелна власт или на някоя съдбовна ситуация в общественото съзнание.

Доц. Гено Генов е преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”

Снимки: quizz.biz; vk.com;