С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Поезия, литература, поети, писатели, култура, кино, филми, книги

Поезия, литература, поети, писатели, култура, кино, филми, книги


Поезия, литература, култура, филми, книги


И нека знаят всички, че живота без поезия е пустиня, е мрак. Че всичко би загинало невидено и нечуто в тоя мрак, ако да не бе светлия лъч на поезията, която единствено има сила да прави от случайното нещо трайно и вечно, да дава смисъл на едва забелязвани събития и пориви. Вехнат и чезнат делата и подвизите, живее и вечно дее само словото. Александър Балабанов (1879-1955), български литературовед и преводач

Поезията: това най-невинно от всички занятия.

Поезията не е само украшение на битието ни, не е само временно въодушевление, припламване или забавление. Поезията е носещата твърд на историята и затова не е само проява на културата. Фридрих Хьолдерлин (1770-1843), немски поет и писател (на снимката)

Както Църквата, и Поезията трябва да бъде отделена от Държавата, а поетите да си останат граждани. Граждани, необезпокоявани от други граждани с мнения от рода на това: „Този Архимед е страхливец и предател. Врагът настъпва, а той си чертае чертежите”.

Известно е, че чертежите са били за отбраната на Сиракуза. Но на съгражданина на Архимед това не е било известно. Или не е разбирал от чертежи, или е имал изкривена някаква представа за чертежи. Точно такъв държавнически гражданин държи винаги за спазване на указаната права линия. За такъв синковец поетът трябва да бъде сирак в Сиракуза, за да бъде осиновен от съдбата. Николай Кънчев (1936-2007), български поет и преводач
 

Литература


Конформизмът на Запад и опортюнизмът на Изток придадоха на литературата външността на стара и грозна проститутка, която се стреми да задоволи желанията – на Запад на търговците, на Изток – на диктаторите. И сред такава действителност човек извръща очи и търси упование назад, било в класиците, било в апостоли на истината. Георги Марков (1929-1978), български писател

Колко ли автори има сред писателите? Автор означава създател.

Всеки истински автор пише за никого или за всички. Който пише, за да го четат тези или онези, заслужава да не бъде четен.

С писателската слава нещата стоят често както с благоволението на жените и печеленето на пари. Сложи ли се веднъж добра основа, останалото следва от само себе си. Мнозина стават велики благодарение на една случайност. „Всичко е късмет, само късмет” важи не по-малко за някои литературни феномени, както и за повечето политически. Фридрих фон Шлегел (1772-1829), немски културфилософ, историк и писател

Ролята на писателя е неотделима от човешките задължения и грижи. Той не бива да бъде слуга на онези, които правят историята, а на тези, които я изтърпяват. В противен случай го заплашват самота и отлъчване от изкуството.

Само мълчанието на никому неизвестния затворник, обречен на унижения някъде накрай света, е достатъчно да избави писателя от мъките на обособеността. Но нито един от нас не е достатъчно велик за това призвание. При всички обстоятелства в своя живот – неизвестен или прочут, окован във веригите на тиранията или относително свободен – писателят трябва да бъде солидарен с хората.

Отдавайки дължимото на благородния занаят на писателя, аз бих искал и да определя неговото истинско място в обществения живот, макар той да не притежава други титли и достойнства освен тези, които дели със своите събратя по перо и борба: беззащитни, но твърди, несправедливи, но влюбени в справедливостта, раждащи своите творения без срам, но и без гордост, пред очите на всички, вечно раздвоени между страданието и красотата, и накрая, призвани да извикат от глъбините на двойствената душа на художника образи, които той упорито и безнадеждно се мъчи да утвърди сред разрушителния ураган на историята.

Кой след това би се осмелил да иска от него готови решения? Истината е нещо загадъчно – тя вечно се изплъзва – трябва да се завоюва отново и отново. Свободата е опасна – да я обладаеш е трудно. Трябва да се стремим към тези две цели макар и с повече труд, но решително да се придвижваме напред, при все че знаем колко неуспехи и падания ни дебнат по този трънлив път.

Що се отнася до мен, аз никога не бих се отказал от светлината, от радостта на битието, от свободния живот. И макар и стремежът към всичко това да е бил причина за моите грешки и заблуди, той действително ми е помогнал да усвоя своя занаят, помага ми и сега, подбужда ме инстинктивно да се държа за всички осъдени на безмълвие и немота хора, които понасят своя живот единствено благодарение на спомените или на кратките, неочаквани мигове на щастие. Албер Камю (1913-1960), френски писател и философ

 

Култура



Под култура често ние си представяме историята на една страна или на един народ. Но формирането и създаването на една култура е същевременно образователен проект. Разликата между рамка и култура е в наличието на общи ценности, а тези ценности трябва да бъдат култивирани и развивани. С това ние пак сме при идеята за образование. Възникването на култура има за предпоставка гражданско образование. Майкъл Сандел, роден през 1953 г. в Минеаполис, преподава право и политическа философия в Харвард

Marl D1
Марлене Дитрих (1901-1992), германска певица и актриса: „Иди си вкъщи и прочети една хубава книга!”

Модите, списанията за секса и телевизията предлагат жалки палеативи на онова, което бе основа на всяка култура, култура на нравите, някога функция на църквата и големите митове, предавани от литературите ни. Дени дьо Ружмон (1906-1985), швейцарски писател и философ

Според механизмите на културата всяка линия в нея се насочва критично към някакъв стар или нов културен образец, в борба с който се самоутвърждава (доколко културно се води тази борба в културата е друг въпрос).

През 70-те години на българското общество бяха предложени за подражание и следвани два национално-културни образеца, които никоя култура не би могла да понесе под една мишница: на всестранно и хармонично развитата личност и на „здравия българин”. Първият образец беше нов и непознат, вторият имаше вече десетилетия бурен живот и бе на много поколения „до болка познат” – в най-буквалния смисъл на това глуповато клише.

Ако изобщо има мяра за равнището на културата, тя се определя от съотношението между различните нейни стъпала, от най-ниското до най-високото. Чрез мачкане на ниските стъпала и изкуствено подпиране на високите не може да се прави не само демократична култура, но и култура изобщо.

В социалната структура духовното и естетическото развитие на едно общество може да върви само в някаква успоредица с развитието на материалния бит, на стопанското и личностното самочувствие на индивидите, на качеството на междуличностните отношения и какво ли още не. Проф. Никола Георгиев, роден през 1937 г., български литературен критик и публицист

 

Кино, филми



Няма нито една причина да снимаш филм, само за да създаваш радост на себе си.

В развлекателния бранш аз не съм свещеник, писател или философ. Има определени неща, които са важни за мен и искам да направя тези неща понятни за хората. Това става, като се събужда интерес. А интересът на мнозина е да бъдат забавлявани. Така че, нещата, които са важни за мен, трябва да ги представя по забавен начин. От друга страна човек не иска да дискредитира въжделението си или да го представи фалшиво.

От всички мои филми „Ганди” наистина е най-важният в живота ми. Със сигурност най-значимият. Това беше филм от необикновена величина, който разглежда една важна част от световната история. Разказ за един мъж, който може би е един от най- значителните хора на всички времена. Той промени живота ни. Той промени начина, по който хората се справят с проблемите си, промени разбирането за нещата, които се отнасят до опозиция и нетолерантност. И нагласата към поведението ни, с което търсим да запълним нашите страсти и убеждения.

Мисля, че възвеличаващото представяне на насилие може да принизи моралните стандарти и да съблазни към погрешно поведение. Това ме притеснява, цялата порнография на насилието. Може би нещата имат и друго измерение, когато филмът се разглежда като сърдечно въжделение. Аз нямаше да снимам „Вик за свобода”, филм, който осъждаше апартейда и убийството на Стив Бико, ако не бях убеден, че той би могъл поне мъничко да упражни въздействие. Ричард Атънбъро (1923-2014), британски филмов режисьор и актьор

Мисля, че в бъдеще хората няма да ходят повече на кино. Днес ние имаме айфони, таблети, компютри и стрийминг платформи. Имаме киното в джоба си. Това е едно много злополучно развитие.

Когато седиш в някое кино, това е сходно преживяване като в църква, в синагога или в театър. Заобиколен си от множество хора, които не познаваш. Споделяш с всички тези чужди, непознати хора едно колективно преживяване – изведнъж всички в тази кинозала се смеят  или са трогнати до сълзи. Това е едно особено чувство. Ние сме на път да го загубим.

Днес е важно преди всичко как тръгва един филм при своя старт през уикенда. Само който съумее да се наложи по това време, има шанс да бъде показван и през следващата и през по-следващата седмица. За да се постигне това, днес често се влагат повече милиони в маркетинга, отколкото в същностната продукция, тоест в съдържанието на един филм. Междувременно филмовият бизнес функционира точно така, както политиката – за съжаление. Дъстин Хофман, роден през 1937 г.,  американски  актьор

Критиците често имат предразсъдъци. За мен е важно единствено, че филмите са направени и се гледат. И тогава публиката може да реши.

Захванах се с кино заради изкуството на самия занаят. Играех изнасилвачи и психопати, за да развия и докажа уменията си. За мен беше въпрос на чест да потъна напълно в една роля и да я изиграя по най-убедителния начин. Но какво получих накрая? Всички просто коментираха колко е съвършена русата ми прическа. Робърт Редфорд,  роден през 1936 г., американски актьор

Не бива да забравяте едно нещо: много филми, за които днес ме възхваляват, по онова време бяха тотални провали, които едва ли някой искаше да гледа. С вкуса на кинозрителите нещата са подобни като с храната: когато храниш хората със спагети и доматен сос, те са доволни. Но ако им сервираш нещо ново, чуждо, те остават резервирани. Едва години по-късно те може би си казват: това всъщност не беше толкова лошо. Франсис Форд Копола, роден през 1939 г., американски филмов режисьор

 

Книги



Когато някой ме попита какво правя, когато не съм на сцената и до днес отговарям: чета, чета, чета… „Иди си вкъщи и прочети една хубава книга!” – на днешната младеж това сигурно ще се стори смешно. Затова на най-младите не го препоръчвам като лечебно средство. Препоръчвам го обаче на онези, които се чувстват по-зрели и вече имат развито чувство за красотата на словото. Марлене Дитрих (1901-1992), легендарна актриса и певица