С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Консерватизъм и консервативни ценности - Оскар Нидермайер и Андреас Рьодер

Автор: Превод: Господин Тонев
Консерватизъм и консервативни ценности - Оскар Нидермайер и Андреас Рьодер

Оскар Нидермайер за същността на консерватизма днес

Разговор с политолога проф. Оскар Нидермайер (на снимката горе), който се занимава със социология на партиите. Проф. Оскар Нидермайер преподава в Свободния университет в Берлин и е считан за един от най-видните политолози във Федералната република.

Въпрос: Господин професор, какво е състоянието на консерватизма в Германия?

Проф. Оскар Нидермайер: Най-големият проблем на консерватизма днес е, че няма единодушие, какво трябва да се разбира под това понятие. Основната идея е: запазването на това, което си струва да бъде запазено. Но не съществува неизменен във времето канон за това, което трябва да бъде запазено.

Какво представлява същината на консерватизма?

Има два основни принципа, които могат да бъдат приложени към много области на политиката. От една страна, това е запазването на силна правова държава, която преди всичко изпълнява задачата да гарантира сигурността на своя народ, организиран във държава, както във вътрешната, така и във външната политика. Става дума за вътрешна сигурност, военна служба, НАТО, отбрана.

Вторият основен принцип е закрилата на традиционните форми на съвместния живот на хората. Става дума за образа на семейството, за образа на жената или еднополовия брак. Когато тези основни принципи се приложат към конкретни политически мерки, отново и отново се стига до въпроса: какво всъщност означава закрила на традиционните форми на съвместен живот? Тук вече има много различни отговори.

Защото също така не бива да се губи връзката. Нали не можем да се преструваме, че не съществуват смесени семейства (семейства или партньорства, в които поне единият партньор идва с едно или няколко деца).

Ето защо правя силно разграничение между консерватизъм и реставраторски тенденции, които искат да върнат назад обществената промяна. Мисля, че просветеният  консерватизъм иска да формира промените поносимо.

Къде стратегически ХДС (Християндемократическият съюз) направи грешки и ядоса избирателите си?

Това не започна с бежанската криза. Ангела Меркел не е консервативен политик. Тя се опитва да приспособи ХДС към мейнстрийма. Рано-рано тя се отдалечи от тези два основни принципа - при промяната на образа на семейството, при премахването на наборната военна служба и по бежанския въпрос.

Политиката на Меркел работеше дълго време.

Да, докато консервативните хора все още избираха ХДС, скърцайки със зъби и Меркел, от друга страна, съумяваше да приобщи нови групи от избиратели. И докато в партийната система нямаше алтернатива.

Колумнистът на списание „Щпигел” Ян Флайшхауер казва: „Днес е кофти да се каже, че човек е с консервативни възгледи”.

Съществува обществено-политически мейнстрийм, който се изгражда и от медийния елит. Медийният елит - както знаем емпирично - е по-ляв от населението. Тук има едно изместване на координатната система: който не е при нас, е „десен”. Това, че „десен” е кофти, е закрепено здраво. Но съгласно двата основни принципа се вижда, че сред населението консервативните идеи са по-широко разпространени, отколкото мислят левите елити.

Премиерът на Баден-Вюртемберг от партията на Зелените Винфрид Кречман беше изложен на много силна критика, когато каза, че класическият брак остава предпочитаната форма на живот за повечето хора – „и така това също е добре”.

Ясно е едно нещо. Отхвърлянето на „брака за всички” е един от бастионите, които Меркел не трябва да изоставя (на 30 юни 2017 г. в Бундестага беше прието решението за „брак за всички”. От 623 гласували депутати мнозинство от 393 подкрепиха това предложение. Парламентарната фракция на ХДС/ХСС гласува по съвест – 225 депутати гласуваха против „брака за всички”, 75 го подкрепиха).

Това не означава да се дискриминират другите, а само да се каже: има разлика, която е закрепена в Основния закон, в параграфа относно „Закрилата на брака”. Имаше се предвид брак между мъж и жена, тъй като зад това стои още една друга цел: да се съхрани народът  чрез създаването на деца.

Успешно ли е ходенето по опънато въже в разграничаването от Алтернатива за Германия (евроскептична, дясна партия в Германия, считана за дясно-популистка партия, основана през 2013 г.)?

Не е погрешно да се настоява за определени неща, само защото Алтернатива за Германия настоява за тях. Но точно по отношение на проблемите с бежанците остава поведението на ходене по опънато въже, тъй като консервативни ценности - да защитаваш границите - влизат в колизия  с  християнски ценности - да приемеш ближния. Ограничителните мерки не трябва да водят до дискриминация на други групи. Тогава се преминава в десния екстремизъм.

Andr r

Андреас Рьодер: Няма вечни консервативни ценности

Публикуваме и разговор с историка проф. Андреас Рьодер (на снимката) на тема консервативни ценности. Андреас Рьодер е професор по най-нова история в университета „Йоханес Гутенберг” в Майнц.

Въпрос: Как изглежда съвременният консерватизъм днес?

Андреас Рьодер: Може би звучи объркващо, но няма вечни консервативни ценности. Това е дилемата на консервативния човек, че днес защитава онова, с което се е борил вчера - просто помислете за демокрацията, днес и преди 200 години.

Звучи малко като сентенцията на Аденауер: „Какво ме интересува бръщолевенето ми от вчера”?

Нека го кажем по-добре така: консерватизмът е поведение и отношение към промяната. Исторически консерватизмът е възникнал като противоположно течение на промените и поради това и знае, че промяната е неминуема - без промяна няма консерватизъм. Това е решаващата разлика, която така често се заличава в публичната сфера - и с която се дискредитира едно важно политическо течение: този, който не иска нищо да се промени, е традиционалист, който иска да възстанови едно по-предишно състояние, е реакционер.

Противно на това консервативният човек знае, че промяната е неумолима и поради това иска да я формира така, че тя да е поносима за хората. Ако консервативната политика означава, да формираме промяната по начин, достоен за човека, тогава консерватизмът е дълбоко човеколюбива политика.

Какво да се разбира под това?

Консервативното мислене има три фундамента: първо, образът на човека, който изхожда от неговото несъвършенство. Поради това консерваторите не искат да сътворяват или възпитават съвършен човек, нито съвършено общество или да преобразяват света според някакъв определен модел. Защото консервативните хора знаят: това, което днес смятаме за правилно, утре може да се приема за погрешно.

Същинското намерение на консерватoра е внимателното, благоразумно подобрение. И на трето място, гражданското общество и собствената отговорност стоят пред държавата, оттук и свързването между гражданските свободи и социалната отговорност, с други думи: добрата стара субсидиарност.

Не изостави ли Ангела Меркел твърде бързо консервативните основи и ценности?

Изборът на време е наистина нещо важно. Лорд Солсбъри, който живял в края на 19-и век като британски премиер-министър във време на подобни бързи промени, веднъж казал умното изречение: става дума да забавим промяната, докато тя стане безвредна. Казано по друг начин: така да формираме промяната, че да е поносима за хората.

Какво е мнението Ви за бежанската политика на Меркел?

Посланието „Можем да го направим” („Можем да се справим”) и приемането на бежанците от Будапеща през септември 2015 г. бяха великолепни хуманитарни жестове. Но тогава изключението се превърна в трайно състояние, което беше превъзнесено в морално отношение. Още веднъж моят централен исторически опит се потвърди: една идея става вредна винаги тогава, когато се откъсне от действителността.

Това е едното. Другият проблем са вътрешните противоречивости: Германия извлече полза от политиката на Австрия и балканските държави, над които Берлин се извиси в морално отношение, но сделката с Турция е нещо съвсем различно от „хуманитарния императив” от есента на 2015 г.

Послепис: В консервативния вестник „Ди Велт” Волфганг Груп, собственик и ръководител на текстилната компания  Тригема, става изразител на определени негативни обществени настроения в Германия срещу Ангела Меркел след подписания в началото на февруари 2018 г. предварителен договор между ХДС/ХСС и ГСДП за поредната „голяма коалиция”: „Избирателите ще отмъстят за решението, с помощта на ГСДП (Германската социалдемократическа партия) да се спаси канцлерството на Меркел. Виновна за това е Ангела Меркел, която се отказа от консервативните ценности, само за да остане на тази длъжност.”

Източник: merkur.de; bayernkurier.de; welt.de;

превод: Господин Тонев;


Снимки: t-online.de; deutschlandfunk.de;