С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Общност, личност и общност, жизнени единства, общество

Общност, личност и общност, жизнени единства, обществоАко се взрем по-внимателно в людете, към които намирам себе си задължен, ще се окаже, че те не са случайни същества. Те са лица, с които нещо ме свързва. Един по-точен анализ ще установи, че аз образувам с родителите си един особен обществен кръг, с приятеля си – друг, с членовете на моята нация – трети, с преподавателите от моята университетска колегия – четвърти и т.н.

Пред нас са единства от множество човешки съзнания, единства, в които е въплътен животът на човека: жизнени единства. А самото наименование на тия единства (общ-ество, общ-ност) показва етимологично, че между съзнанията, които образуват една общност или общество, има нещо еднакво, нещо общо. Всеки от нас е съставка на повече или по-малко такива жизнени единства.

Вземете за пример едно певческо дружество. Всички, които го съставят, искат нещо еднакво: неговото съществуване, неговото преуспяване, все пак всеки от тях иска това като средство за постигане на една или друга индивидуална цел. Един – защото е чиновник в управата на това дружество и вади оттам своето препитание. Друг – чрез него има лека възможност да се прочуе като бас. Трети – защото дружеството носи името на неговия покоен баща. Четвърти – защото либето му пее там като главна сила и т.н. Прочее всички искат едно и също, но искат го като средство за своя особена, лична цел. Така е с всяко общество. По инак е с ония жизнени единства, които наричаме общности.

Тук еднакво исканото не се схваща като средство за нещо друго, а е самоцел. Вземете за пример „братята” от сектата на дъновистите. Всеки от тях е готов да понесе тежки жертви и лишения за тяхното жизнено единство. Не е за вярване, че никой от тях не би искал да изкористи своето „братство” като средство за някаква лична цел. Димитър Михалчев, български философ (1880-1967), основател и редактор на списание „Философски преглед”

Човекът е стадно животно, той има нужда от общността. Хосе Мухика, роден през 1935 г., президент на Уругвай

Общността се заражда в самото естество на човека, а не другаде, в основните му потребности и най-личните му цели. Тя съществува преди индивида, в смисъл, че всеки се ражда от съюз, оформен в мрежата на социалните отношения и продължава отвъд личността в безкрайните отражения на уникалното й призвание, изживяно сред другите. Никой човек не се ражда от себе си, нито живее сам без помощта, която получава и дава, без любовта, която получава и дава.

Всеки човек поради естеството си е в симбиотична общност, всеки човек е „симбиот” (според гръцкия термин) или „съжител” (според латинския), участващ в общ живот и предопределен да живее в „съжителство” – consociatio symbiotica, както е писал Алтузий в началото на 17-и век.

Ти и аз – това е първоначалното ние. Първа степен на обществото, което може да каже ние: нашата къща, нашето домакинство, нашето уреждане на нещата, ала също и нашата представа за живота и смисъла му.

От съпружеската двойка, създател на домашното огнище, на семейството, се минава към малките общности. Асоциирането им – еснаф, гилдия или сдружения, синод или конвент, не е вече естествено и наложено като семейство, а дължи съществуването си на свободното присъединяване на всички свои членове. Публичната общност е формирана от срастването на няколко частни общности. Можем да я наречем universitas.

Нито личността съществува преди общността като същност, която търси своята рамка, нито общността без личността, подобно на драма, която търси своите протагонисти. Защото истинското общество не е нищо друго освен измерение на личността. Без личността няма истинска жива общност, а само онова, което наричаме маси, изкуствено фабрикувани колективи. И обратното, без истинска общност няма отговорни личности, а само индивиди с ампутирано социално измерение, пасивни невротици, безпомощни недоволници.

... Първото условие за общността ще бъде определящата крайна цел. Романските народи са убедени, че всяка общност се образува и дефинира на първо място чрез онова, което тя изключва, забранява, отлъчва и задължава да се презира: омразния чужденец, „нечестивеца” или „модното конте”.

Други, като например американците – и това се обяснява с тяхната история – са склонни да я дефинират с онова, което тя предлага и ще даде възможност да бъде осъществено съвместно. И това не са само възможностите за контакти, а преди всичко целите за действия. Нищо не свързва по-добре хората от общите им усилия. Независимо дали те са успели или не, това са най-хубавите им спомени.

Второто главно условие е многообразието. Това за мен поне е първото условие: свободният избор на общността, в която човек би приел да живее, да обитава, да сътрудничи, да слуша и да бъде изслушан, да помага и да бъде подпомаган, да обича и да бъде обичан от близо и далеч, рамо до рамо в някои спешни случаи, а друг път само мислено и със сърцето.

Да се интегрира дълго, трайно на едно място в групите, които са го създали и които той е създал, ала винаги да може да си отиде към друго, по-съкровено отечество. Няма жива общност без чести съобщения, без средства, с които да прекосиш разстоянията, да разговаряш с тези, които не виждаш. Третото правило или условие, което трябва да се спази, взима името си от Посланията на свети Павел: това е разнообразието на дарбите или на призванията, дарени от Бога. Бъдещата общност е отворена най-напред за отделните призвания.

antoine-de-saint
Антоан дьо Сент-Екзюпери: „Наличието на една общност обогатява собствената ви същност.”

За западния човек днес чувството за общност трябва да се изнамери отново в безкрайното на практика разнообразие на нейните формули. Общността ще бъде място не на наложено отвън или търсено вътре в нея еднообразие, нито на дух на стремеж към изравняване, а благотворно пространство, в което изобилстват индивидуалните особености.

Онова, което трябва да очакваме от една общност, не е нищо повече – но нищо не може да бъде повече – от възможност за общуване. Основна, универсална необходимост и съставна част на човешкото същество.

Да участваш в общност не е „носталгия на неколцина маргинални типове”, а основна потребност на човека. Системното незадоволяване на тази потребност е започнала с дивата урбанизация през индустриалната ера, обезлюдяването на енориите, разрушаването на съседските отношения за сметка на физическия промискуитет и нравственото изолиране на опушените предградия. Дени дьо Ружмон (1906-1985), швейцарски писател и философ

Доброто общество има за предпоставка едно по-силно изразено чувство за общност и за взаимна отговорност, отколкото може да се намери в повечето от тези общества, чиито двигател преди всичко е пазарът. Майкъл Сандел, роден през 1953 г. в Минеаполис, преподава право и политическа философия в Харвард

Под жертва разбирам безвъзмездния дар. Дар, който не изисква нищо в замяна. Вас ви формира не това, което получавате, а онова, което давате. Усилията, които отдавате на общността, образуват общността. А наличието на една общност обогатява собствената ви същност. Антоан дьо Сент-Екзюпери (1900-1944), френски писател

Още не съм видял дете, което само да се грижи за себе си. От люлката до гроба като хора ние сме в общностни задължения. Норберт Блюм,  роден през 1935 г., германски политик от Християндемократическия съюз

Ако имаше общност, би имало и средства за борба срещу обществените и частните издевателства. Ала отделният индивид е безпомощен не защото му липсват права, а защото, за да ги предяви – ако предположим, че ги знае – той вече няма необходимата нравствена сила. И кръгът се затваря, възможно най-порочен. Онова, което отчуждава днешния човек, е също и онова, което разрушава основите на всяка жива общност. А само тя би била способна да подхрани дръзновението и бойкостта на онези, които се съпротивляват от нейно име. Дени дьо Ружмон (1906-1985), швейцарски писател и философ

По своята същност християнството е социална (общностна) религия. Има една стара латинска поговорка, която гласи: Unus Christianus nulus Christianus (Един християнин не е християнин). Никой не може да бъде истински християнин като изолирано и усамотено битие. Християнството не е главно доктрина или дисциплина, която единици могат да приемат като нещо за лична употреба и пътеводител. Най-точно казано християнството е общност, т.е. Църква. От самото начало християнството осъзнава себе си като общност. Георги Флоровски (1893-1979), руски богослов и философ

Днес като по-легитимни се възприемат такива общности, които уважават и стимулират у всички участващи в тях индивиди способността за самосъзнание, размисъл и свободен избор. От една страна, за да развият пълноценно своята способност да упражняват свободата си, отделните личности се нуждаят от общност.

От друга – общностите днес се оценяват според способността им да осигуряват разцвет именно на тези качества у своите членове. От гледна точка и на двата критерия това са високи стандарти. Те подлагат на значително напрежение всички наши институции, а и всички наши граждани.

Много мислители подхождат към въпросите на демокрацията и капитализма от изцяло индивидуалистични предпоставки. За християните и юдеите такава гледна точка е крайно недостатъчна. От християнско-юдаистко гледище човешката общност, религиозните общности, семейните общности, дори държавните и народностните общности са важни, даже първични реалности.

При положение, че изграждането на novus ordo върху демократични, капиталистически и плуралистични основи е преди всичко социална задача, не виждам причина да отстъпваме понятието за общност на социалистите. Майкъл Новак, роден през 1933 г., американски философ, икономист и теолог
 

Общество

 

Така нареченото добро общество е най-често само мозайка от шлифовани карикатури. Фридрих фон Шлегел (1772-1829), немски културфилософ, историк и писател

Общества, в които обещанията се спазват, функционират по-добре от тези, в които всеки търси само своята краткосрочна изгода. Ернст Фер (роден през 1956 г.), професор по микроикономика и експериментални икономически изследвания

Едно безбожно общество би означавало общество без всякаква ориентация, общество на чистия прагматизъм, в което днес мислим така, а утре – иначе и в което не би имало никакви задължителни морални мащаби. Грегор Гизи, роден през 1948 г., немски политик от  парламентарната фракция на Левицата, адвокат

Снимки: livestrong.com; mirror.co.uk;