С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Нравственост, етика, морал, етични стандарти, етос

Нравственост, етика, морал, етични стандарти, етос

Нравственост, етика, морал, етични стандарти, етос


Познанието за външния свят няма да ме утеши в мигове на горест за неведението ми в духовния мир, но овладял нравствените закони, винаги ще мога да мина без физическите. Блез Паскал (1623-1662), френски математик, физик и философ

Етиката, която се занимава само с поведението на човека към себеподобните му, може да е много дълбока и жизнена. Но тя остава нецялостна. Затова беше неизбежно един ден човешката мисъл да се смути от жестокото и незабранено от никой закон отношение към другите създания и да настоява пред етиката да се смили над тях. Етиката подходи боязливо към тази сериозна задача. Едва от кратко време това начинание среща внимание в света.

И ето хората вече започват да се убеждават, че етиката на преклонението пред живота, която изисква да бъдем добри към всички живи същества, отговаря на естественото чувство на мислещия човек. Когато сме етични към всички създания, ние влизаме в духовна връзка с вселената.

Едва през Ренесанса наред с идеала на себеусъвършенстване, какъвто издига Христос, в християнската етика се утвърждава нов идеал, който изисква създаването на по-добри материални и духовни условия за съществуването на човека на земята. И тъй като сега вече християнската етика може да предложи на активността цел, тя процъфтява. Свързването на християнството с целеустременото утвърждаване на света е създало културата, в която живеем. Наша задача е да съхраним и усъвършенстваме тази култура.

Единствено обвързаната с утвърждаването на света етика може да бъде естествена и цялостна. Алберт Швайцер (1875-1965), философ, лекар, органист, мисионер

Основен принцип на нравствеността е отсъствието на увлечения, равновесие в дейността, съхраняване и спазване на едно средно положение във всички постъпки – умереност и сдържаност винаги и във всичко и, като резултат от това спокойствие – невъзмутимост. Това е нравственото съвършенство, към което трябва да се стреми мъдрият.

Във всичко човек трябва да се придържа към златната среда – не трябва да изпитва нито прекомерна злоба, нито прекалена любов; не трябва да се отдава твърде много на тъгата, нито пък да изпада в голям възторг от радостта. С една дума, трябва да бъде напълно освободен от крайности и увлечения – това е основното правило на личния морал. Конфуций (551-471 пр. Хр.), древен китайски философ

„Ако разбереш пътя си сутринта, можеш да умреш вечерта” Японска максима за нравствения дълг

Това, от което отчаяно се нуждаем сега, е етиката на обективизма. Това е нравствена система, според която човек няма право да съществува заради самия себе си, а единствено оправдание за неговото съществуване е служенето на други хора. Според алтруизма саможертвата е върховен морален дълг, ценност и благо. Това е нравствената основа на колективизма, на всички диктатури.

За да се стреми към свобода и капитализъм, на човек му е нужен не-мистичен, не-алтруистичен, рационален естетически канон — нравствено учение, което утвърждава, че човек не е жертвено животно, че има право да съществува заради самия себе си, без да се принася в жертва на другите и без да приняся другите в жертва на себе си. Айн Ранд (1905-1982), руско-американска писателка

Искам да изведа няколко елементарни етични стандарта, които могат да бъдат намерени във всички големи традиции на човечеството. Най-известно сигурно е „златното правило”: Каквото не искаш да ти направят, не го причинявай на никой друг. Това правило важи не само за индивиди, но и за колективи, като се стига до нациите. Основополагащо за това е хуманистичното правило: към всеки човек трябва да постъпваме човешки, а не нечовешки или дори зверски – независимо от пол, възраст, цвят на кожата, религия …

Конкретно във всички традиции могат да бъдат намерени четири етични критерия: защита на живота, защита на собствеността, защита на истината, защита на половите отношения.

 Проектът световен етос има две главни цели. Първо: мир между религиите и културите като основа за мира между нациите. Второ: събуждане на съзнанието за общите за световните религии етични ценности, стандарти, критерии, нагласи като универсален етичен фундамент.

Днес никой вече не възразява на тезите на световния етос „Няма мир между нациите без мир между религиите” и „Няма мир между религиите без диалог между религиите”. Можете да чуете това в Индия и Китай, точно както и в САЩ или Израел. Но към световния етос принадлежи още една трета теза: „Няма диалог между религиите без общи етични ценности и стандарти”. Това още не се е наложило. Ханс Кюнг, роден през 1928 г., швейцарски католически теолог

ethik

Нравственото, повече или по-малко, е присъщо на всеки човек, но във висша степен е дадено само на отделни, изключително надарени натури. Те са разкрили във велики дела или учения своята божествена същност, която събужда любовта у хората и властно ги подтиква към уважение и подражание. Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832), немски писател, поет и драматург

Същността на въпроса е, че Европа е останала без морал. Не искам да кажа, че човекът – маса захвърля старомодния морал и обръща поглед към друг, покълващ морал, а че изгражда своето съществуване върху стремежа да живее, без да се подчинява на никакъв морал.

Не вярвайте нито дума на младите, когато говорят за „новия морал”. Категорично отхвърлям възможността днес в някое кътче от континента да съществува група, която да изразява нов ethos, който да наподобява морал. Да се говори за „новия морал”, означава да се проповядва безнравственост и да се търси най-удобното средство да се вършат беззакония.

Поради тази причина би било твърде наивно от наша страна да кажем в лицето на днешния човек, че му липсва морал. Обвинението ще го направи безгрижен или дори ще го поласкае. Безнравствеността се е превърнала в евтина стока, която всеки излага на показ.

Ако не искаме да се подчиняваме на никаква норма, то velis nolis (искаш не искаш – лат.) ние трябва да се подчиняваме на нормата да отхвърляме всякакъв морал: това не е аморално, а безнравствено. Това е отрицателен морал, който запазва формата на другия, но вече лишен от съдържание.

Как се е стигнало до убеждението, че животът е аморален? Несъмнено поради факта, че цялата ни култура и съвременна цивилизация ни дават доказателство за това. Днес Европа изживява тежките последствия от духовното си поведение. Тя безрезервно се беше отдала на чудесна култура, но без корени. Хосе Ортега и Гасет (1883-1955), испански философ, социолог и есеист

Истина е, че тоталитарните режими едва ли са благоприятни за процъфтяването на моралните добродетели. Това всъщност е най-тежкото поражение върху индивидуалното съзнание, в което могат да бъдат обвинени тези режими. Сред тази морална пустиня обаче заработва някакво чудо. Един, след това двама, после стотици хора се решават на съпротива. И съзнавайки, че всяко политическо и военно противопоставяне би било разбито мигновено от могъществото на режима, те избират моралното (онова, което неточно се назовава „дисидентство”).

Те се придържат към изключително прости морални действия – да казват истината (истината само по себе си не е морална ценност, но да я казваш при всички обстоятелства е една от най-върховните) и да помагат на преследваните. Никой в тези страни не допринесе толкова за падането на тоталитаризма, колкото тези скромни личности, Солженицин и Сахаров, Курон и Михник, Паточка и Хавел. Те бяха съвсем малко на брой, но примерът им беше решаващ, защото предложиха на всички една норма за оценяване на доброто и злото.

В ситуация на тоталитаризъм моралното поведение беше най-добрата форма на политическо действие. Но това вече не е така. Други пътища се отварят пред политиката днес. Сега моралната честност не е задължително качество за печелене на гласове. Това, което се изисква, е компетентност и сила на въздействието – хората трябва да бъдат спечелени, да имат доверие.

При един демократичен режим моралът не може да замести политиката; в най-добрия случай той я насочва или я съдържа в себе си. Демокрацията не пречи да бъдеш морален човек, но и не подтиква към това. Тоталитаризмът директно разрушава моралните стойности, но той също така ги изгражда у своите опоненти, защото моралните стойности са най-доброто оръжие срещу него. Цветан Тодоров, роден през 1939 г., български философ и литературовед

Фарисеите във времето на Христос са били агресивни именно заради своето „самоусещане за правилност и праведност”. Доц. Мариян Стоядинов, преподавател по догматическо богословие

Както древните пълководци са говорели на бойците преди битката, така моралистът би трябвало да говори на хората в борбата на века. Максимите, идеалите, императивите и постулатите днес са понякога дребните монети на нравствеността. Фридрих фон Шлегел (1772-1829), немски културфилософ, историк и писател

Снимки: huffingtonpost.de; desktopimages.org;