Илзе Айгнер за постоянно нарастващите цени на храните

Илзе Айгнер: Правото на храна не бива да е само една куха фраза

„Човешкото право на храна не бива да е само една куха фраза”, казва Илзе Айгнер, политик от Християнсоциалния съюз (родена през 1964 г.), министър на прехраната, селското стопанство и защитата на потребителите във Федерална република Германия. Илзе Айгнер в интервю пред вестник „Тагесшпигел” за растящите цени на храните и причините за тяхното поскъпване.

Въпрос: Г-жо Айгнер, месото, млякото и кафето са по-скъпи от всякога, цените на пшеницата, соята и други основни хранителни стоки се покачват. Какво означава това за германските потребители?

Трябва да изхождаме от това, че цените на хранителните стоки в следващите години ще продължат да се увеличават - не само в Германия, а и в световен мащаб. Наистина, увеличението на цените в Германия се дължи само донякъде на по-високите разходи за селскостопански суровини. Като потребители ние купуваме преди всичко преработени продукти. Разходите за суровини са само малка част от тях. Разходите за труд и енергия са по-значителни.

В развиващите се страни положението изглежда различно. През 2008 г. хората в Африка и Хаити излязоха на улицата в знак на протест срещу високите цени на храните.

Ще има и други бунтове в бедните страни, ако цените отново се покачат осезаемо. В тези страни суровините - пшеница, ориз, царевица или соя – играят много по-голяма роля, отколкото при нас в Германия. Човек, който дава голяма част от заплатата си за насъщния хляб, а освен това е изправен и пред рязко покачващите се цени, ще излезе на улицата, за да привлече внимание върху бедственото си положение.

Защо цените растат?

Затова има много причини. Най-важният фактор е силното нарастване на световното население. Всяка година към световното население се прибавят около 80 милиона души – това съответства на броя на населението на Германия. И тъй като се консумира повече, отколкото позволява увеличението на производството в момента, складовите запаси се свиват. Като допълнение, с нарастващото благосъстояние, преди всичко в развиващите се страни, се променя поведението на потребителите. Влияние оказват също и промените в климата. Миналата година имахме лоша реколта поради пожарите в Русия, наводненията в Австралия и сушата в Китай. Това също доведе до покачването на цените - и привлече много спекуланти.

Министрите на земеделието искат да предоставят борбата срещу спекулата на министрите на финансите. Това не е ли страхливост пред врага?

Не, 50 министри на земеделието от цял ​​свят вече се заловиха с решаването на този проблем и работят в тясно сътрудничество с министрите на финансите, всеки в своята област на отговорност. За нас най-важното е да гарантираме прозрачност, да спрем „слепия полет” над пазарите. Това от една страна засяга въпроса, кой взема дейно участие като инвеститор на пазарите. Защото ние виждаме, че чужди на бранша финансови инвеститори искат да извлекат печалби от недостига. Но това засяга също така и физическия пазар - т.е. наличните запаси. В много страни липсва надежден обзор на производството и складовите запаси. Ние искаме да променим това.

Каква е ползата от прозрачността, когато политиката няма инструменти да се бори с неблагоприятните тенденции на развитие?

Прозрачността е най-важната предпоставка за една функционираща и честна търговия. Вземете пожарите в Русия, които тласнаха нагоре цените по целия свят, въпреки че тогава нямаше действителна причина за ценови отклонения, тъй като складовите запаси бяха големи. Но това не беше широко известно, затова новината за регионалните загуби от реколтата доведоха до голяма несигурност. Неосведомеността и нервността също играят в полза на спекулантите.

Дали предвид 900 милиона души гладуващи е отговорно храните да се „изсипват в резервоара за бензин”?

В момента около шест на сто от реколтата на зърно в световен мащаб се преработва в биоенергия. И върху два до три процента от обработваемата земя по света понастоящем се отглеждат енергийни култури. Проблемът е, че ако по екологични причини искаме да заменим горивата от изкопаеми източници, палитрата е ограничена. Казано на прост език: за тази цел не трябва да се секат тропическите гори.

Правителствата на развитите страни биха могли естествено да помислят и за границите на растежа.

Това не е решение на проблема. Факт: населението в световен мащаб нараства и трябва да се изхранва. Човешкото право на храна не бива да е само една куха фраза!

Световната организация по прехрана и земеделие към Организацията на обединените нации прогнозира, че нуждите от хранителни стоки към 2050 г. ще нараснат от 70 до 100 процента. Как можем да се справим с това?

Ключ към успеха е да се увеличи производството на храни в непосредственото обкръжение на растящото население на света – тоест преди всичко в самите развиващи се страни. Тъй като в най-бедните страни все още има големи площи, които биха могли да бъдат разработени за селското стопанство.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от вестник „Тагесшпигел”;

Снимки: welt.de; spiegel.de;