С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Егоизмът като добродетел - Айн Ранд и нейната битка срещу колективизма

Автор: Превод: Господин ТоневИзточник: списание „Цицеро”Снимки: capitalismmagazine.com; politico.com;
Егоизмът като добродетел - Айн Ранд и нейната битка срещу колективизма

Журналистът Ралф Мартин за светогледа на Айн Ранд

Ралф Мартин е американски автор от Ню Йорк, от 2003 г. живее и работи като свободен журналист в Берлин. Той е автор на книгата „Един американец в Берлин”. Публикуваме статията на Ралф Мартин „Егоизмът като добродетел – Айн Ранд в битка срещу колектива”, отпечатана в списание „Цицеро”: „Тя не е жива от 30 години, не вярваше в Бог, а главното й произведение - романът „Atlas Shrugged” (преведен на български като „Атлас изправи рамене”) се чете трудно. Въпреки това Айн Ранд се превърна в главен идеолог на американската десница, която иска да открие пътя за героите на капитализма.

Учредителните документи са страстно увлечение на републиканците в САЩ. До неотдавна политическата десница в Америка се позоваваше почти единодушно на Библията като неотменима законодателна инстанция, конституцията падна в класацията на второ място. Но сега републиканците, водени от движението Tea Party („Чаено парти”), са луди по едно съчинение с по-ранна дата: издадения през 1957 г. философски роман на Айн Ранд „Atlas Shrugged” („Атлас изправи рамене”). Романът на Айн Ранд вдъхнови Пол Райън, председател на Бюджетната комисия в Камарата на представителите, да влезе в политиката.

Това се усеща и по съставената от него програма за икономии на републиканците, която разчита на данъчни намаления, пълна приватизация на социалното осигуряване за възрастни и увеличаване на държавните приходи като следствие от по-висок икономически растеж. Райън инструктира целия си щаб от сътрудници, които са част от звездната група на републиканците, да прочете опуса от 1200 страници на Айн Ранд. Наскоро книгата се появи дори в списъка на бестселъри на „Амазон”, както и първата, но доста разочароваща екранизация по американските кина.

Къде обаче се крият причините Айн Ранд, която почина през 1982 г. и никога не е вземана насериозно от другите философи, да е толкова влиятелна днес? Ранд състави една философия на „рационалния егоизъм”, така наречения „обективизъм”, която се основава на редица предварителни условия, чиято валидност Ранд извежда по-малко чрез аргументи, отколкото просто предпоставя. В нейния светоглед личната инициатива стои над всичко, а постигнатото чрез принуда от колектива пожертване на индивида е голямото зло на модерните времена.

Тази „философия” се вписва перфектно като концепция на новото Републиканско движение, която от политиката, позоваваща се на Библията, фокусирането върху забраната на абортите и борбата срещу приравняването на хомосексуалните двойки към традиционното семейство, се върна обратно към онази либерална икономическа политика „лесе фер”, която някога беше характерна за консерваторите в САЩ.

ayn_rand_ap

Ранд, самата войнстващ атеист, настояваше да се отвори път за героите на капитализма, така че те да могат да действат изключително за своя лична изгода. Това е, което Пол Райън има предвид, когато говори за основния политически конфликт във Вашингтон - индивидуализъм срещу колективизъм.

Айн Ранд, родена през 1905 г. като Алиса Зиновиевна Розенбаум в Санкт Петербург, Русия, е сред първите жени-студенти в Петроградския университет. През 1924 г. тя емигрира в САЩ и посвещава живота си на борбата срещу колективите от всякакъв вид - включително срещу комунизма, фашизма и социалдемокрацията.

Не е чудно, че критиците подлагат нейната книга на унищожителна критика. Стилистично това е гротескно преувеличение на относително прости философски тези, които рядко се обясняват, а по-често се повтарят. Главните герои в „Атлас изправи рамене” или защитават в безкрайни монолози философията на Ранд, или действат; ако са от кръга на злодеите те са изобразени преувеличено, като защитници на статуквото.

И докато индустриалците са описани като хора с красиви черти и проницателни очи, техните противници са дебели и глупави и носят неподходящи имена. Дори апокалиптичните полутонове на романа са странни, като се има предвид, че през петдесетте години на миналия век Съединените щати преживяват икономически бум.

Но може би това апокалиптично преувеличение е ключът за продължаващото и до днес влияние на Айн Ранд. Защото всички, които се чувстват неразбрани и подценени от естаблишмънта във Вашингтон, четат „Атлас изправи рамене” като откровение. Книгата потвърждава на тези хора това, което те винаги са предчувствали: че огромното мнозинство от гражданите и политиците са глупави и че използвайки своя талант и воля човек може някога да принизи всички тях.

Ако по-късно тези хора се издигнат до председатели на големите банки или заемат важни политически постове, философията на Ранд сякаш се потвърждава изцяло. Същевременно това обяснява притегателната сила на нейните тези върху толкова различни характери като Роналд Рейгън, основателя на „Плейбой” Хю Хефнър, бившия председател на Федералния резерв Алън Грийнспан и създателя на Уикипедия Джими Уелс.

В предговора на публикуваното през 1968 г. юбилейно издание на нейния първи роман от 1943 г. „Изворът” Айн Ранд се пита: „Промениха ли се убежденията ми? Не, те не се промениха, но сега знам повече за това как да се приложат.” Борбата срещу колектива сега се провежда на най-високото ниво на американската политика. Айн Ранд би се гордяла със своите идеологически внуци.”

Превод: Господин Тонев; със съкращения от сп. „Цицеро”;

Снимки: capitalismmagazine.com; politico.com;