Достоевски: Където няма Бог, всичко е позволено (1 част)

Янко Янков за Достоевски и разбирането за истинската свобода

Предлагаме с известни съкращения поредица откъси от книгата „Политически и правни учения” на професор Янко Янков, отнасящи се до дълбочината и смисъла на възгледите на Фьодор Достоевски. Авторът Янко Янков е обявен от международни правозащитни организации за политически затворник на комунистическия режим №1 в България.

Фьодор Михайлович Достоевски (1821-1881г.) е публицист, писател, автор на голямо множество произведения. На 27-28-годишна възраст, през април 1849 година бил арестуван по обвинение за участие в революционно-демократическата организация на Михаил В. Буташевич-Петрашевски и бил осъден на смърт. На 22 декември 1849 година той и другите осъдени на смърт били изведени на плаца на Симеоновския полк за изпълнение на смъртната присъда и след пълното изпълнение на целия ритуал по изпълнението, само няколко минути преди непосредственото изпълнение, бил прочетен указ за замяна на смъртната присъда с 4-годишна каторга и 6-годишна служба като войник.

След отбиването на каторгата в Омската крепост, през февруари 1854 година той бил зачислен като редник в Сибирския батальон, където бил до март 1858 година и от където е освободен с чин подпоручик. През 1859 година се завърнал в Петербург. Починал на 29 януари 1881 годинa.

Обществено-политическите възгледи на Ф. М. Достоевски са преминали през сложен път на формиране и трансформиране - от наивния революционен демократизъм на младия писател и връзките му с петрашевците, до християнската политическа философия, от позицията на която той определя човека като скрита тайна, която не може да бъде разбрана и обяснена чрез човешките възможности, тъй като нейният източник е борбата между Доброто и Злото, постоянно протичаща в човешката душа.

Изхождайки от тази представа за същността на човека, писателят е изградил и своята политическа философия, в основата на която е залегнало отричането на всяко насилие - независимо от целите които то преследва, включително и революционното насилие - което в неговите очи има образа единствено на повсеместен грабеж, грубо, сляпо и безчувствено издевателство над човека.

Към големите заслуги на Ф. М. Достоевски се отнасят включително и тези, че той е въвел в структурата на политическото съзнание идеята за Апокалипсиса; безкрайната борба между Доброто и Злото е разгледана както на равнището на индивидуалната нравственост, така и на нивото на извънчовешките сили; направил е изключително проникновени разкрития за философията и психологията на властта като институция, и на хората, облечени във власт; разкрил е дълбокия социално-философски смисъл на виновността и на нравствената и социалната отговорност.

Литературното творчество на Ф. М. Достоевски е ярък образец на религиозното прочитане на човешкото съществуване, в неговото творчество подробно е изследвано и проследено поведението на човека, откъснал се от Бога, от своя духовен източник, и заболял духовно, извършил грехопадение. Влиянието на злите сили върху човека Достоевски разглежда като огромно и съдбовно, а самата съдба на човека според него зависи от степента на любовта към духовните ценности и към Доброто. Като пример за това той привежда евангелския разказ за бесовете и обръща специално внимание на „присъщите за човека бесовски страсти”, при което подчертава, че „без Бог човекът не е способен да се справи с бесовете”.

При това тази тема звучи във всичките произведения на писателя, който я свързва с проблемата за Злото и за Свободата, а самата Свобода определя като Божи дар, който човекът твърде често губи, защото неразумно се опитва да гледа на себе си като на „човеко-бог”, неразумно диктува злата си воля, чрез която превръща Свободата си в Зло. Така, именно „свободолюбието”, или по-точно „своеволието”, а още по-точно - издигането на принципа че „Където няма Бог, всичко е позволено”, се превръща в Зло при много от неговите литературни герои (Расколников, Иван и Фьодор Карамазови, Ставрогин).

И това, според него е така, защото когато бъде отречена или забравена „Висшата Свобода - Христос” - тогава висшата свобода, свободата, при която „човекът е сам” - идва с грехопадението, с което човекът престава да бъде нравствен и разрушава себе си и заобикалящите го. Така, според Достоевски, именно отсъствието на „висшия идеал – на Бога” е причина за всичките разрушителни сили, които се стоварват върху човека. Така, в крайна сметка, според него, истинската Свобода е възможна само чрез или с Бога, иначе тя се превръща в Зло.

Една от централните теми, които пронизват творчеството на Ф. М. Достоевски, е за справедливото общество, при това решаването на проблематичния кръг на темата при него далеч не е еднозначно. Така например по времето, когато той е принадлежал към кръга на М. В. Петрашевски, възгледите му в този аспект са били ясно и категорично насочени към поддържането на идеята на европейските и руските утописти за справедливо преустройство на държавата и обществото. Но после, след дългите години на каторга и заточение, той преосмислил цялостно възгледите си и практически „изживял” („надживял”) тези идеали.

Янко Янков „Политически и правни учения”,