С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Декларация на човешките и граждански права - 26.08.1789 г.

Декларация на човешките и граждански права - 26.08.1789 г.

Декларация на човешките и граждански права - Френско Национално Събрание

Защото представителите на френския народ, обединени в Национално Събрание, прецениха, че непознаването, забравянето и незачитането на човешките права са единствените причини за общественото нещастие и влошаване на управлението, те решиха да изложат в тържествена декларация естествените, неотменни и свети права на хората, за да може тази декларация да бъде непрекъснато пред погледите на всички членове на обществото и да им напомня постоянно за техните права и задължения; за да може действията на законодателите, както и на изпълнителната власт да могат да бъдат сравнявани по всяко време с крайната цел на всяко политическо устройство и по този начин да бъдат спазвани по-добре; за да може оттук нататък правата на гражданите да бъдат основавани на прости и неоспорими постановки и да се придържат винаги към спазване на конституцията и на общото благо. В следствие на това Националното Събрание признава и декларира по настоящем и под защитата на Всевишния следните човешки и граждански права: Член 1: Хората са и остават по рождение свободни и равни по права. Член 2: Целта на всяко политическо обединение е съхраняването на естествените и неотменни човешки права. Тези права са свобода, сигурност и противопоставяне срещу потисничество.  Член 3: Произходът на всяка суверенност се определя от народа. Нито едно физическо тяло, нито една личност не могат да упражняват власт, която не произтича изрично от народа. Член 4: Свободата се състои в това, да можеш да правиш всичко, което не е във вреда на другите. По този начин упражняването на естествените права на всеки човек се ограничава само от това, да се осигури на другите членове на обществото ползването на същите права. Тези граници могат да бъдат поставени само от закона.  Член 5: Единствено закона има правото да забранява действия, вредни за обществото. Всичко, което не е забранено със закон, не може да бъде възпрепятствано, и никой не може да бъде принуден да прави това, което не е забранено. Член 7: Всеки човек може да бъде обвинен, арестуван и задържан само в определените от закона случаи и в предвидените от него форми. Тези, които упражняват, изготвят, издават или позволяват да бъдат издавани произволни заповеди, трябва да биват наказвани. Както и всеки гражданин, който е призован или заловен на основание на закона, трябва незабавно да се подчини. Чрез своята съпротива той се превръща в нарушител.  Член 8: Законът трябва да определя само такива наказания, които очевидно са непременно необходими. И никой не може да бъде наказван на основание на закон, който не е обнародван, провъзгласен и законово приложим, преди извършване на действието.  Член 9: Тъй като всеки човек се счита за невинен до провъзгласяването му за виновен, при неговото законово задържане задължително трябва да се избягва всякаква жестокост и трябва да бъде защитена неговата личност.  Член 10: Никой не може да бъде обезпокояван заради мнението си, дори и от религиозен характер, докато неговият израз не смущава определения от закона обществен ред.  Член 11: Свободното споделяне на мисли и мнения е едно от най-изконните човешки права. Всеки гражданин може свободно да пише, говори, печата при условие на поемането на отговорността при злоупотреба с тази свобода в определените от закона случаи.  Член 12: Гарантирането на човешките и граждански права изисква въоръжена сила. Тази сила е в служба на всички, а не в особена полза на тези, на които е поверена. Член 14: Всички граждани имат правото сами или чрез своите заседатели да установяват необходимостта от обществения данък, да изпитват неговата употреба, неговата висота, да определят неговото събиране и давност.   Член 15: Обществото има правото да изисква от всеки свой обществен чиновник отчет за неговата дейност.  Член 16: Едно общество, в което не са гарантирани правата и разпределението на властта, не е устроено, не притежава основен закон.  Член 17: Тъй като собствеността е ненакърнимо и свято право, тя не може да бъде отнемана никому, когато това не се изисква от законово постановена, обществена необходимост и при условията на справедливо и предхождащо обезщетение.” Снимка: davidmhart.com