С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Властта на олимпийските игри и политиката

Автор: Превод: Господин ТоневИзточник: Вестник „Райнишер Меркур”Снимки: : de-de.facebook.com;
Властта на олимпийските игри и политиката

  Старата конфронтация капитализъм-комунизъм вече не работи

Отдавна олимпийските игри не са били натоварени политически по този начин. Последният път това стана по време на игрите в Москва през 1980 година. Тогава комунизъм и капитализъм се противопоставиха непримиримо. Но постепенно ставаше ясно, че Съветският съюз не може да спечели по мирен път студената война.

На хората от Източния блок вече им беше омръзнала комунистическата партия. Те трябваше да бъдат задържани и подтискани, за да може системата въобще да оцелее.

През есента на 1979 година руснаците бяха влезли в Афганистан, след което американският президент Джими Картър взе решение за бойкот на олимпийските игри. Канцлерът на Германия Хелмут Шмит също се присъедини към бойкота. Спортистите трябваше да си останат вкъщи. Западът и Изтокът взаимно се упрекваха, че превръщат игрите в политически инструмент, нещо, което очевидно беше вярно.

И сега игрите се провеждат отново в една комунистическа диктатура. Отново се отправят упреци, че игрите се превръщат в политически инструмент, и то с право. Разбира се, сега няма насочени оръжия за масово унищожение между отделните държави. Но при внимателно вглеждане нещата са доста сериозни. Руснаците временно държаха Запада в шах. Докато китайците вече успяха трайно да отслабят неговите позиции.

Олимпиадата няма да промени трайно Китай. Напротив, Китай променя света, въпреки или поради олимпиадата, той ще продължи да се развива както и досега. Китайското правителство ще продължи да налага своите интереси по света. Глобалното изместване на властта обезпокоява Запада. За това преди всичко след 30 години игрите са отново политически натоварени.

Във всички области на глобализацията, икономически, политически, при изследванията и развитието, също и по културните въпроси, Китай печели влияние. И колкото повече натиск упражнява Запада, дори и по време на игрите в Пекин, толкова повече се засилва чувството за общност на китайците.

Посоката на развитие обаче е еднозначна: Китай става все по-отворен и плуралистичен, и то в много области на живота. Затова и арестите и присъдите на дисиденти няма да променят нищо. Старата идеологическа конфронтация капитализъм-комунизъм не работи повече в Китай. Той взема най-доброто и от двете и отслабва по този начин позициите на Запада. Затова в следващите дни олимпийските игри ще се превърнат в политически инструмент.

Китайското ръководство ще иска да покаже, че времената са се променили. Китайците са организирали олимпиадата безупречно и залагат на девиза: да видиш веднъж е по-добре, отколкото да чуеш хиляда пъти. И Западът, и Китай се надяват, че ще наложат своя собствен метод.

Франк Сийрен, вестник „Райнишер меркур”;

Превод: Господин Тонев;

Снимка: de-de.facebook.com;