Алвин Тофлър: Парите и богатството като универсално оръдие на властта

Алвин Тофлър за източниците на публична власт (2 част)

Публикуваме втора част от размислите на Алвин Тофлър за промяната в системата на властта, която подчертава значението на парите и богатството в придобиването и съхраняването на публичната власт. „Не трябва да се изненадваме, че властта и дори насилието продължават да са неразделна част от деловия живот. Това, което трябва да ни озадачи, е забележителната промяна в начина, по който се прилага силата.

Робовладелецът или феодалът, телепортиран от античността в днешния свят, трудно би повярвал, дори би бил потресен, че бием работниците си по-малко, а те произвеждат повече. Корабен капитан от началото на миналия век би се изненадал, че не малтретираме моряците и не ги отвличаме, след като са се напили, за да работят на корабите ни. Дори дърводелският или кожарският калфа от 18 век не ще се очарова от идеята, че няма право да фрасне чирака по нахалната мутра.

В модерния свят тази открита употреба на сила е ограничена както от обичая, така и от закона. Но това закърняване на насилието в икономиката не е продукт на християнско милосърдие или на хуманен алтруизъм. Причината е, че през индустриалната революция елитът в обществото престана да се осланя главно на нискокачествената власт чрез насилие и премина към среднокачествената власт, произтичаща от парите.

Парите може и да не доведат до незабавния ефект на удара по муцуната или револвера, тикнат в ребрата. Но защото може да се използват както за възнаграждение, така и за наказание, парите са много по-универсално, по-гъвкаво оръдие на властта, особено пък когато заплахата с насилие като последно средство не е престанала да съществува.

Парите не можеха да станат по-рано главният инструмент за контрол в обществото, защото огромното мнозинство от хората не беше обхванато от паричната система. Селяните от прединдустриалната епоха по правило сами отглеждаха собствената си храна, сами строяха собствения си подслон и шиеха собствените си дрехи.

Но още щом фабриките заместиха нивите, хората престанаха да произвеждат сами собствената си храна и станаха напълно зависими от парите за преживяването си. Тази пълна зависимост от паричната система, която е коренно различна от системата на самозадоволяване, преобрази всички властови отношения.

Насилието, както видяхме, не изчезна. Но с превръщането на парите в главния подтик за работната сила и в главен инструмент за контрол в обществото през трите века индустриализъм, формата и функцията на насилието се промени.

Това обяснява защо фабричните общества – както капиталистическите, така и социалистическите – са по-грабителски и користолюбиви, по-вманиачени на тема пари от далеч по-бедните прединдустриални култури. Алчността несъмнено датира още от палеолита. Но парите станаха главен инструмент на властта именно при индустриалното общество.

Накратко, възходът на индустриалната държава-нация доведе до системното монополизиране на насилието, до сублимацията на насилието в закон и до нарастващата зависимост на населението от парите. Тези три промени дадоха възможност на елита в индустриалните общества все повече да използва богатството вместо откритата сила, за да налага волята си на историята.

Това е същинското значение на преобразуването на властта. Не просто прехвърляне на власт от една личност или група към друга, а коренна промяна на пропорциите между насилие, богатство и знание, използвано от елита, за да осъществи господството си.

Днес, точно както индустриалната революция преобрази насилието в закон, така преобразяваме парите – по-точно богатството въобще – в нещо ново. И точно така, както фабричната епоха превърна парите в главен инструмент за придобиване или за запазване на властта, днес сме изправени пред нов обрат в историята на властта. Ние сме на прага на ново преобразуване на властта.”

Алвин Тофлър, „Трусове във властта” ; Народна култура, София, 1996 г.;

Снимки: english.peopledaily.com.cn; anorak.co.uk;