С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Алберт Швайцер: Материалното не създава надежда за човечеството

Алберт Швайцер: Материалното не създава надежда за човечеството

Алберт Швайцер - Интервю в джунглата (1 част)

Публикуваме първа част от „Интервю в джунглата” на Алберт Швайцер за проблемите и тежката участ на европейската култура, за моралните пътища на нейното обновление и за възстановяване на връзката между култура и етика. Интервюто на Мелани Арнълд и Чарлс Джой е публикувано в Christian-Register през 1947 година.

„По време на Първата световна война Вие писахте: Не ще успеем да възстановим нашата култура върху трайна основа, докато не се освободим от повърхностното понятие за културата, което ни владее сега и не се извисим до гледната точка на етиката, която в била определяща в 18-и век, а именно, че всеки напредък на човечеството е свързан с развитието на неговия светоглед.”

Въпрос: Как преценявате изгледите да възстановим нашата култура предвид на развитието през този век?

Алберт Швайцер: Kогато писах това, над нас се бяха сгъстили облаците на зловеща буря. Сега, в средата на 20-и век, ужасните предзнаменования на катастрофата са станали още по-явни. Изгледите да възстановим нашата култура са наистина мрачни.

Все още на всички конференции безцелно се приказва за чисто материални, чисто физически неща и сили. Но в тази посока няма надежда за човечеството. Налице са съвсем малко признаци, че облаците над нас ще се разкъсат и ще настане ерата на етичното. Само в такава ера културата би могла да оцелее.

Преди много години Вие написахте: „Ние се намираме под знамето на упадъка на културата. Тази обстановка не бе създадена от войната. Самата война е само една нейна проява.” Вие писахте това по време на Първата световна война. С какво според Вас Втората световна война повлия на този упадъчен процес?

Без съмнение Втората световна война ускори процеса на разложение на културата. Войните не бяха причината, а проявление на създалата се обстановка. Тя продължава да съществува и става все по-страшна...Ние се носим по буйна река, която ни влачи към голям водопад, без да забелязваме, че течението става все по-бързо и че скоро не ще можем да избегнем дебнещата ни долу гибел.

Тогава писахте още: „ ..омаловажаването на мисленето бе решаващият фактор за разрухата на културата.” Какво се е променило през изминалите години?

Събитията послужиха само за да докажат правилността на тази диагноза. Развитието на културата зависи от това, всеки човек да развива за себе си идеали, които целят напредъка на общността и така да ги свързва с даденостите на живота, че те да придобиват образ, с който най-благоприятно да повлияват условията на времето. Колко хора днес развиват идеали, които целят напредъка на общността и ги свързват с даденостите на живота?

Преди четвърт век Вие писахте: „..У днешното човечество по еднакво страшен начин са намалели и свободата, и способността да се мисли.” Продължавате ли да наблюдавате това?

Материалната и духовната свобода са неразривно свързани. Културата не пада в скута ни като зрял плод. За дървото трябва да се полагат добросъвестни грижи, ако искаме то да роди. Но това не може да става с насилствен труд. Необходимо е тези грижи да бъдат дело на свободни хора, които носят в сърцето си бъдещия образ на мечтаната цел.

Днес човечеството няма образ за бъдещето и не ще може да го изгради, докато продължават да упадат свободата и способността да се мисли. Всичко случило се между двете световни войни ускори този упадък. Не виждам нищо ново в сегашното положение. Липсват каквито и да било сериозни усилия да се противодейства на това развитие.”

Със съкращения от „Интервю за положението на нашата култура”,

Алберт Швайцер, 1947 г.;

Алберт Швайцер „Култура и етика”, превод: Венета Янкова;

София, Наука и изкуство, 1990 г.;

Снимка: tagesspiegel.de;