Роланд Ян, на 58 години от град Йена, е активист за граждански права и журналист, един от най-известните опозиционери в Източна Германия. През 1982 г. Щази (Държавна сигурност в ГДР) задържа Роланд Ян, през 1983 г. той е екстрадиран против волята му на Запад. Във Федерална република Германия Роланд Ян работи като журналист за телевизия ARD. От 15-ти март 2011 г. той оглавява Федералната служба за архивите на Щази. Интервю на Роланд Ян пред списание „Фокус”.

Въпрос: Г-н Ян, Йоахим Гаук е федерален президент, Вие, някогашен източногермански дисидент, от една година сте федерален пълномощник за архивите на Щази. Пренебрегваните със снизходителна усмивка бивши правозащитници от Източна Германия осъществяват ли сега марша в институциите?

Юбилейна конференция, посветена на Лудвиг Ерхард (04.02.1897- 05.05.1977)

Съвместна инициатива на фондация „Ханс Зайдел” и сдружение „Гражданска общност” - 3 май (четвъртък) 2012 година, 9.30 часа, Сентръл Парк Хотел София.

Какво означава силата на една идея и непоколебимостта на един човек, да отдаде силите си за нейното осъществяване? Идеята е да се съчетаят свободата и справедливостта, непреклонният мъж е Лудвиг Ерхард, учен, изключително скромен човек, притежаващ една специфична черта на характера: граждански кураж. Идеалист, вярващ в доброто, както и в силата на разума.

Той винаги поставя идеите над властта, над печалбата от нея, над нейното запазване и увеличаване. Мъжът с пурата, както е познат от снимките по онова време, приложи заедно със своите съмишленици стопанско-етичен модел, който създаде условия за бъдещето на един преминал през огромни страдания народ.

Представяме новия роман на писателя Димо Райков „Реката на смъртта или разказ за генезиса на една омраза”. Писателят Димо Райков, който от няколко години живее постоянно в Париж, пристигна в България за премиерата на новата си книга – „Реката на смъртта или разказ за генезиса на една омраза“ на издателска къща „Хермес”. Романът разкрива механизма на един особен вид престъпление на комунизма, който досега никой и никъде не е показвал.

Дъждовна нощ. Проехтяват изстрели… На метри от българско-турската граница, досами единия бряг на река Резовска, е разстреляно немско семейство.. Романът „Реката на смъртта” разкрива механизма на един особен вид престъпление на комунизма, който досега никой и никъде не е показвал. Една потресаваща истина, която и днес старателно се прикрива.

А фактите, макар и непълни, са ужасяващи: стотици обикновени хора от бившия Източен блок, дръзнали да бягат на Запад и избрали да пресекат границата тук, вместо търсената свобода, са намерили смъртта си на граничната бразда. Заклеймени по тогавашните закони на соцсистемата като „врагове” и „престъпници”…

В продължение на седмици изглеждаше така, сякаш Никола Саркози води една изгубена битка. В социологическите изследвания за президентските избори във Франция сегашният президент беше отчетливо зад социалистическия претендент Франсоа Оланд. „Никога не се отказвам”, заяви държавният глава в началото на март в телевизионно интервю. Междувременно активното му участие изглежда дава резултати: според социолозите в първия тур на изборите 57-годишният президент е преди Оланд в политическата надпревара.

Дори ако за балотажа прогнозите сочат победа на социалиста Франсоа Оланд, вече не се изключва и втори мандат на Саркози. През май 2007 г. предимно обещанията за реформи осигуриха явно мнозинство на сина на унгарски имигрант и го отведоха в Елисейския дворец: 53 на сто от избирателите тогава дадоха гласа си за него. Французите се надяваха на един различен стил от Саркози, който не беше посещавал като почти всички други политици елитното висше училище ENA (Националната школа за висша администрация - Ecole Nationale d’Administration - ENA).

Публикуваме със съкращения откъс от „Иисус от Назарет. Страстната седмица – от Входа в Иерусалим до Възкресението” на Йозеф Ратцингер/Бенедикт XVI „... Иисус въвежда и позитивно понятие, за да направи доловима същността на особения характер на своето царстване: истината. Пилат използва друг термин, който идва от  неговия свят и нормално се свързва с термина „господство”, мощ: властта (exousía). Господството изисква власт и дори я дефинира. Иисус, напротив, определя същността на своето царстване чрез свидетелството на истината.

Дали тогава истината би била политическа категория? Или пък „господството” на Иисус няма нищо общо с политиката? Към какъв вид тогава принадлежи то? Ако Иисус основава своето понятие за царстване и господство върху истината като фундаментална категория, тогава напълно разбираемо е, че прагматичният Пилат пита: „Що е истина?”

Филип Джордж Зимбардо, роден през 1933 г. в Ню Йорк, завършва образованието си в Йейл през 1959 г. и преподава в продължение на много години в Станфордския университет. Филип Зимбардо става известен чрез проведения от него Станфордски затворнически експеримент. Професорът по психология Филип Зимбардо изследва реакциите на човека в състояние на ограничена свобода, в условия на затворнически живот и разкрива влиянието на наложената социална роля върху поведението на човека и неговата склонност към насилие. Професор Филип Зимбардо в разговор с Александър Гьорлах от списание The European, издание на немски език.

Въпрос: Правителството корумпира системите, в които хората живеят и работят?

Филип Зимбардо: За да се разберат действията на един индивид е важно да поставим въпроса: Каква е системата, в която той или тя се намират? Защото в нея оперират динамични сили. Не е достатъчно да се каже, че отделният човек не е личност или че няма сила на волята или че има трудно детство. Системата, която заобикаля един човек, има по-голям дял в неговите решения, отколкото признаците на личността, които той е придобил в процеса на своята социализация и на възпитанието си.

Публикуваме откъс от „Размисли за революцията във Франция” на Едмънд Бърк: „Епохата на рицарството отмина. На нейно място е дошла епохата на софистите, икономистите и пресметливите; и славата на Европа е угаснала завинаги. Никога, никога повече няма да видим тази благородна лоялност към ранг и пол, това изпълнено с гордост подчинение, това достойно послушание, тази смиреност на сърцето, което пазеше жив дори и в самото робство духа на една извисена свобода.

Отмина естественото изящество на живота, лесната защита на нациите, кърмилницата на мъжествените чувства и героичните начинания. Отмина онази чувтвителност към принципите и онова целомъдрие на честта, които усещаха обидата като рана, които вдъхваха смелост и уталожваха яростта, които облагородяваха всичко, до което се докоснеха и при които самите пороци, загубвайки цялата си грубост, загубваха наполовина своята пагубност.

Публикуваме откъс от публична лекция на председателя на Европейския съвет Херман Ван Ромпой за смисъла на политиката като действие в служба на човека: Няма Realpolitik без Idealpoltik. (Терминът Realpolitik, от немски – реална политика, е използван за първи път през XIX в. от канцлера Ото фон Бисмарк, за да обозначи провеждането на външна политика, която отчита съотношението на силите и националния интерес. В случая Ван Ромпой противопоставя на този користен „политически реализъм” термина Idealpoltik - политика на идеите – Б.пр.). В политиката по-често става въпрос за сметки, отколкото за мечти, по-скоро за факти, отколкото за идеи.

Но тези сметки и факти са подчинени на избори: всъщност правенето на политика винаги означава да се извърши избор между възможности. Дори на пръв поглед всички тези избори да изглеждат обективни, трябва да признаем, че един политик никога не взима своите решения само въз основа на рационални мотиви – политикът също е човешко същество, а човешкото същество е нещо повече от калкулиращо същество.

С избирането на Рейгън (Роналд Рейгън – президент на САЩ от Републиканската партия в периода 1981-1989 г.) започна за първи път от десетилетия сериозен спор за „дясното” и „лявото”, или - казано в американската терминология – спор между консерватизма и либерализма. Този спор, ако не е идеологически, то със сигурност е „светогледен”. Петдесет години подред – от времето на Ленин и после на Хитлер – всичко „дясно” само се е защитавало, а инициативата, монополът на идеите, плановете и т.н. са принадлежали изцяло на „лявото”.

И ето че изведнъж светът е като сепнат, след като внезапно е забелязал плодовете на либерализма, политическите, икономическите, моралните, духовните. Плодове, които могат да бъдат определени с една само дума – гниене. Плюс лицемерие, самодоволство, фарисейство. Оказва се, че „лявото” е успяло да отъждестви всичко дясно с глупостта, „неприличието” и злото. Но ето че настъпва пробуждане. Уви, разбира се, няма никакви гаранции, че това възкресение на „дясното” ще донесе добри плодове. Засега побеждават не десните идеи и принципи, а все по-нарастващото отвращение от „лявото”.

Че този въпрос, скъсването с идеите на социализма и минаването към християнството, може да се постави в българския живот, изглеждаше истинска утопия. България минаваше за единствената в света атеистична страна. Тя отхвърляше християнството, заедно с „потурите”, тя влизаше в Европа. В коя Европа? В Европа на социалдемократите, в Европа на международното европейство, в Европа на политическото мошеничество, на масонските ложи, разделена на бити народи и на народи „победители”.  

В модерната организация на нациите има народи, които като че ли са предоставени на произвола на съдбата: баските доскоро или палестинските араби днес. Към каква общност принадлежахме ние, българите? Имаше ли такава общност? Този въпрос се поставя не теоретически, а практически в живота. Този въпрос се поставя и пред литератора на малките страни. На тия страни културният обмен е нужен, за да не се задушат. В модерността ние далече не можем да създадем духовното творчество, от което се нуждаем - това не е средновековието. Нужен ни е обмен на книги, на идеи, нужен ни е един критерий, в който да проверяваме резултатите на своя литературен труд.[...]

На 4 февруари 1897 г. е роден Лудвиг Ерхард, бащата на Социалното пазарно стопанство и немското икономическо чудо. Лудвиг Ерхард е учен и политик, изключително скромен човек, идеалист, вярващ в доброто, както и в силата на разума. Непреклонен политически мъж, осъзнал, че монополите ограбват свободата на отделната личност и ограничил безкомпромисно тяхното влияние.

Публикуваме откъс от размислите на историка Даниел Кьорфер за съвместния политически път на Лудвиг Ерхард и Конрад Аденауер. Професор Даниел Кьорфер, роден през 1955 година, е историк и публицист, преподавател по съвременна история в института „Фридрих Майнеке”. „Личната и политическа съдба на Лудвиг Ерхард е така тясно свързана с живота и дейността на Конрад Аденауер, както с нито една друга съвременна личност. Рано се кръстосват пътищата им след края на Втората световна война. Започват кариерите на двама мъже в старческа възраст, Аденауер е на 72 години, Ерхард все още само на 51, тогава, през пролетта на 1948 година, когато лично се срещат за първи път в Бон.

На първичните избори във Флорида Мит Ромни спечели убедително надпреварата между конкурентите в Републиканската партия и най-вероятно ще е нейният кандидат в битката за Белия дом срещу сегашния президент Барак Обама. В продължение на месеци стратезите на президента Обама изграждат кампанията си върху предположенията за такъв изход от вътрешното съревнование в Републиканската партия.

Барак Обама от дълго време разчита, че в борбата за Белия дом именно Мит Ромни ще му бъде опонент. Сега републиканецът спечели първичните избори във Флорида и сигурно ще бъде коронясан от консерваторите като кандидат за президент. За Ромни това е хубаво. И за Обама. Защото консултантите на сегашния президент подготвят кампания именно срещу Мит Ромни и калните битки сред републиканците през последните седмици правят Ромни по-уязвим от всякога.

Франсис Форд Копола е роден на 7 април 1939 г. в семейство на музиканти в Детройт. През 1972 г. американският режисьор постигна световен успех с филмовата адаптация на романа на Марио Пузо „Кръстникът”. През 1974 г. и 1990 г. Франсис Форд Копола разгърна продължението на мафиотския епос в трилогия.

През следващите години Франсис Форд Копола утвърди репутацията си на един от най-великите режисьори на нашето съвремие. От 1963 г. е женен за Елинор Копола, имат три деца. Франсис Форд Копола в интересно интервю пред журналиста Марко Шмит от вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг”.  

Въпрос: Г-н Копола, какво все още Ви кара да снимате филми?

Франсис Форд Копола: Искате да кажете, щом отдавна вече съм богат и прочут? (усмихва се.) Ще Ви издам една тайна: чрез правенето на филми и в напреднала възраст постоянно научавам нещо ново - за света, за хората и за самия себе си. Считам за великолепно, че на моите седемдесет и две години след работа мога да се върна вкъщи и да кажа на жена си. „Скъпа, днес пак научих толкова много неща”.

Йорг Шьонбом, дълги години член на президиума на Християндемократическия съюз и  бивш министър на вътрешните работи на федерална провинция Бранденбург, в интервю за „Крист & Велт”.

Въпрос: Всъщност едва ли можем да се оплакваме: пенсиите нарастват, безработицата намалява.

Йорг Шьонбом: Ние изразяваме отношение не толкова към материалните неща. Става дума за оценката на общия политически подход: значението на семейството, трябва да си струва да работиш, как изглеждат полагането на грижи в социалната област и самостоятелността? Тези неща трябва да се обсъждат отново. Г-жа Меркел каза: „Новите времена изискват нови подходи.” Но те не изискват нови ценности.

След  9 септември арестуват и Константин Муравиев. Действат като пладнешки разбойници. Да се пита защо и него арестуват, вече е безсмислено. Отвеждат го в дирекцията на милицията до Лъвов мост. Всеки софиянец знае мястото. Зданието на Дирекцията на полицията е строено след деветоюнския преврат (1923 г.). Арестантът е патил и препатил. Той познава нравите в България.

И като го водят в това здание, си мисли за извършваните инквизиции в същото това здание. „Тук се избиваха без съд политически затворници или се избиваха „при опит за бягство”, или пък „изчезваха безследно”. Тук беше бърлогата на черното Павле. Тук можеха да се изтръгват всякакви показания. По-твърдите умираха по време на мъченията, други подлудяваха. Тук чрез разни средства се завербуваха и деградираха жалки човешки същества, които трябваше по всякакъв начин да задоволяват ненаситната стръв на полицията, на която бяха потребни все по-нови и все повече процеси за мними съзаклятия и монтирани конспирации.

Мириам Мекел е на 44 години, преди дванадесет години тя стана известна като най-младият професор в Германия, след което беше държавен министър ( длъжност на парламентарен секретар) във федерална провинция Северен Рейн-Вестфалия. Сега Мириам Мекел ръководи Института за медиен и комуникационен мениджмънт на университета в Санкт Гален, Швейцария.

Въпрос: Г-жо Мекел, Вие изследвате общуването чрез новите медии. Ще използвате ли новия Фейсбук Таймлайн?

Мириам Meкел: Използвам социалните мрежи редовно, за да се информирам. Мои приятели във Фейсбук са много изследователи и експерти, които постват много интересни неща, някои от тях използвам и за лекциите си. Но сигурно няма да кача в мрежата целия си живот от раждането досега, както предвижда Таймлайн!

Защо днес либерализмът е толкова привлекателен за по-голямата част от хората, които определят себе си като наследници (или кандидат-наследници) на Западната политическа традиция? Според Джон Кекеш (на снимката) това е така, защото ХХ век предложи на човечеството редица изпитания, свързани с повече или по-малко грубо потъпкване на индивидуалните права и свободи от страна на политически режими, основани върху идеята за силна държава. А либерализмът във всичките си версии фаворизира индивида и гражданското общество за сметка на държавата.

Та кой довчерашен потърпевш от произвола на тоталитарната власт не би се зарадвал да чуе класическата либерална теза за държавното управление като средство, което трябва да защитава живота, свободата и собствеността на гражданите? Кому не би се харесало да вярва, че представлява автономна морална единица, т.е. личност, свободна да избере самостоятелно дадена разумна концепция за добър живот и да я следва дотам, докъдето не нарушава нечия друга автономия?

Виктор Орбан, роден през 1963 г. в Секешфехервар, е председател на управляващата партия ФИДЕС и министър-председател на Унгария. Под негово ръководство считаната за либерална организация ФИДЕС се превърна във водеща консервативна партия в Унгария. Виктор Орбан е завършил право и е протестант-калвинист по вероизповедание, поддържа добри отношения с всички религиозни общности в Унгария, чието население е преобладаващо католическо. Той е женен за юристката Анико Левай и е баща на пет деца. Публикуваме интервю на Виктор Орбан за вестник „Фракфуртер алгемайне цайтунг”.

Националните трагедии не са прихлупили завинаги хоризонта пред нашия народ. Един ден отново ще настъпи онази епоха на национален възход, в която най-после ще постигнем целите, преследвани в миналото.

Кирил Христов е роден през 1875 в Стара Загора. Учи в Търново, София и Триест. Учителства в Шумен и София. Стихосбирките му от края на ХІХ век, както и по-късното му творчество, го поставят сред най-блестящите български поети. През Балканските и Първата световна войни е военен кореспондент. От 1922 ръководи семинара по български език и литература в Лайпциг, а през 1930-38 г. в Прага. Умира в София на 7 ноември 1944 г.. Статията, която публикуваме със значителни съкращения, е отпечатана в сп. „Родина” през 1939 г.

Текстът на Юрген Хабермас „За конституцията на Европа” е публикуван на 11/11/2011 г. на оригиналния си немски език и едновременно с това на над 18 европейски езика като част от общоевропейската кампания по нахлуването на този текст в публичното пространство. Идеите на книгата, представена на български език от издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм, бяха обсъдени при голям интерес на 15 ноември в Гьоте-институт, България. В разговора участваха преводачът на книгата, философът проф. Стилиян Йотов, проф. Евгени Танчев, председател на Конституционния съд, политилогът проф. Антоний Тодоров от Нов български университет, доц. Даниел Смилов, катедра „Политология” на Софийски университет „Св. Климент Охридски” и Антоанета Колева от издателска къща КХ - Критика и Хуманизъм.

Публикуваме откъси от есето „За смисъла на съвременния атеизъм” на Жак Маритен (1882-1973), един от най-големите философи на XX век. Есето „За смисъла на съвременния атеизъм” е прочетено от Жак Маритен в Нотр Дам през 1949 г. в чест на десетата годишнина на сп. The Review of Politics:

„Кой от тези двамата – атеистът и светецът – е по-безкомромисният и решителният, кой от тях удря брадвата по-близко до корените на дървото? Кой осъществява по-завършено и далеч достигащо, по-радикално скъсване?

Нека се опитаме да си представим какво става в душата на светеца в решаващия момент, когато той взима първото си неотменимо решение. Да разгледаме св. Франциск Асизки, когато захвърля одеждата си и се явява така пред своя епископ от любов към бедността; или св. Беноа Лабрийски, когато той решава да се превърне в отблъскващ на вид просяк и да се скита по пътищата. В основата на такова действие има нещо толкова дълбоко в душата, че то едва ли може да бъде изразено и аз бих го нарекъл – един прост отказ.

Андрей Чорбанов е роден на 1 юни 1967 г. в София. Завършва специалност биотехнология - генно и клетъчно инженерство, защитава и докторска дисертация. Работил е в Националния център по заразни и паразитни болести, като гост-изследовател е специализирал в AZU, Утрехт - Холандия, Тайван и Унгария. Научен сътрудник в Института по микробиология „Стефан Ангелов” към Българска академия на науките.

Андрей Чорбанов се занимава и с художествена фотография, участва в различни изложби. Спечелил е няколко фотографски конкурса за черно-бяла и цветна фотография. „Пеперуда” е първата издадена поетична книга на Андрей Чорбанов. Публикуваме стихотворението „Апокалипсис” от втората самостоятелна книга на Андрей Чорбанов „Всичко е любов”.